Мария Бакалова, високото и низкото

Около нея и другата дъвка на деня, Меган Маркъл, се развихри един феномен в човешките взаимоотношения - некомпетентни хора са убедени, че знаят повече, отколкото всъщност знаят, при това се хвалят със „знанието“ си

Мария Бакалова в сцена от „Борат 2“ - Мария Бакалова, високото и низкото

Мария Бакалова в сцена от „Борат 2“

Междувременно Мария Бакалова спечели и номинация за наградата на британската академия за филмово и театрално изкуство (БАФТА)…

Да, да, съгласна съм, че вече на никого не му се чете за нашето момиче отвъд океана и неговите успехи в киното. На местна почва толкова се потрудихме да обговорим отвсякъде кариерата на самата Мария, че само споменаването на каквото и да е свързано с нея и името ѝ кара хората да извръщат очи в досада.

Бях се зарекла да не влизам и аз в темата, за да не генерирам поредното бърборене с безсмислен резултат. Всъщност обаче мен именно то ме интересува – бърборенето. Не самата Мария, а защо изобщо ни е важно да генерираме всякакви псевдо проблеми и дебати около нея. Не конкуриращият се вече по популярност с основни философски въпроси спор за таланта на актрисата и качествата на „Борат 2“, а необходимостта ни да яхваме някой успял някъде в нещо и да го раздърпваме във всички посоки като парче дреп за пълнене на дюшеци. Какво реално ни дава това крещене и защо се втурваме в него с устрема на спасители на свещена истина? Толкова ли безличен и пуст е станал животът ни, че го пълним с разсъждения около нечии победи и още по-лошо – с агресия срещу тях? Какво ни носи в крайна сметка това шумно и в по-голямата си част арогантно говорене за някого? Въпрос на националност ли е да низвергваш успехите на измъкналите се от софийското равно поле и (както е популярно да се казва в социалните мрежи) „тутраканската селищна система“ или просто алгоритъмът във Фейсбук успява добре да ни подлъже да се джафкаме за глупости?

Не знам, да ви кажа.

Знам само, че едно общество като нашето – с комплекс за малоценност, с незрялост, която се чувства по-удобно в крайности, отколкото в състояние на съмнение и дебат – много прилича на средното дете в семейството. То не е нито първородното, което по право е пионер, нито най-малкото, което по определение е най-обгрижваното. На средното дете му е най-трудно да приеме позицията си и затова търси да се идентифицира или със значимостта и „мъдростта“ на по-голямото или с ината и безотговорността на по-малкото. Така то, милото, често се мята от едната позиция в другата и в крайна сметка не може да уравновеси себе си, защото само не знае какво е всъщност.

Да опраскаме нашето момиче

Несекващото остроумие относно Бакалова и нейната кариера е класически пример за това неудовлетворение на „средния“, на средняка. Кой ли не се изказа по темата – специалисти театрали, професори, журналисти, кинокритици, киномани, обикновени потребители на социални сензации… В един момент спря да е важно кой какво твърди и в какъв контекст го казва – важно беше просто да се яхне вълната. Защото самото плъзване по нея по някакъв начин те прави значим, макар и често само в твоите собствени очи. Не е важно да заявиш позиция, защото позициите се защитават – важно е просто да извикаш. И колкото по-агресивен и писклив е този вик, толкова по-вероятно е да се самоутвърдиш, а и да те забележат и на свой ред да предизвикаш ново викане.

Най-странното в цялото това лаене от всички посоки е, че независимо дали претендира, че говори за „високи“ неща, то в крайна сметка се изразява „низко“. От една страна това става чрез фокусиране в някакви битови неща – като размахваните примери от академичното „оформяне“ на потенциала на Мария Бакалова, по време на което тя не била прочела книгите, които трябвало било да прочете. От друга страна това низко говорене се изразява и в използваната лексика – така един главен редактор и принципно културен човек всъщност говори за нечие творческо присъствие и публичния му отзвук, употребявайки думи като „женорля“ и конструкции като „един мъж… колко е мъж, това е друг въпрос“. Пубертетско някак, направо инфантилно.

В съвременната психология има много и различни теории, които се занимават с аспектите на подобно поведение. Сред тях е например и така нареченият ефект на Дънинг-Крюгер. Той описва един древен феномен в човешките взаимоотношения – некомпетентни хора са убедени, че знаят повече, отколкото всъщност знаят, като при това се и хвалят със „знанието“ си и го развяват като последна инстанция. В публичното говорене около „Борат 2“ такива примери много – нали е кино, пък от него кой ти не разбира, изказаха се всякакви ударни мнения, заявени с остър език и скандална агресия.

Да оправим нещата и в кралския двор

Нали нямате съмнение, че това е новата обществена дъвка, поне като чудо за следващите три дни? Тя няма как да вземе размерите на споменатата по-горе, защото в нея не е замесено „наше момиче“. Ама пък от отношения „снахи – свекърви“, „семейни финанси“ и „домашно психологическо насилие“, дет се вика, също всички разбират. Като с киното! Така че принцеси-мринцеси, кралици-мралици, Харита, Мегъни, Кейтита, Уилямци и Чарлзци – все едно. И те са хора, и те до тоалетна ходят, и те са нечии снахи, зълви и каквото там се пада, ама на английски. Чудесна тема, по която в словесни битки отново да се упражни и утвърди средното дете. Както и перфектна възможност хорът на некомпетентните убедено да познава британските нрави и правилата на короната по-добре от самата корона. Единственият проблем тук е, че такова остро разделение, каквото постигнахме относно Бакалова, няма как да се случи. Все пак тия великобритански работи са ни прекалено далечни, а и твърде претенциозни. Ама и точно заради това можем да си хулим наволя. И от семейния опит на Хаджи Марко, дядо Йордан Герака и Нено Чорбаджи да опъваме своите предположения за фамилните кралски битки, да ръсим коментари за британските и американските нрави и да раздаваме съвети. В крайна сметка то не е и важно някой да ни слуша – достатъчно е просто ние да сме се чули как приказваме.

Оптимистичният факт на паралелните реалности

Най-хубавото от всичко обаче е едно – че както животът на Мария Бакалова, така и този на Хари, Мегън, бебетата и роднините им от острова са в една друга орбита. Развиват се в паралелна реалност напълно независимо от нас и няма изгледи това да се промени. Ние тук, в нашата орбита, сме като изнервени старци, които с патос обсъждат, критикуват, попържат или хвалят героите от сериала по телевизорите си. И колкото и да се вълнуваме, както и да се обединяваме в харесването или мразенето си, историята на екрана си върви по своя сценарий. И Слава Богу!…

Казано направо и с оня по-низък език, на който напоследък всички говорим, цялата работа е едно голямо дрън, та пляс, бла-бла, дъра-бъра – сто чадъра. Включително и това мое клето наблюдение, споделено с вас тук и сега. Защото най-ценното от всичко е, че Мария вече лети в друг небосклон. И там средното дете отдавна няма проблем със себе си.

Та междувременно Бакалова я номинираха и за БАФТА…


Всичко по темата МАРИЯ БАКАЛОВА В „БОРАТ 2“

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах