Мария Каварджикова, една от най-талантливите български актриси, съветва младите си колежки да не прибързват, приемайки първата роля във филм или сериал, която получат. „Съветвам ги да усмирят амбициите си, защото прекалените амбиции водят понякога до големи разочарования. Така е в професията. Някой път си на гребена на вълната и попътният вятър те носи, друг път – застой, и ти се струва, че потъваш в блато“, казва тя в интервю за в. „Монитор“.
Каварджикова навремето не слизаше от екрана, а сега – от сцената на Народния театър. След промените направи силна роля в сериала на Тв7 „Дървото на живота”. Не, че избягва ангажименти в телевизионни продукции – снима, когато я поканят. Но съжалява, че новите български сериали и филми се рекламират чрез личния живот на актьорите: „Българското кино може да зависи от биографията на артиста само у нас. Извън България се търсят други качества.“
На театралната сцена Каварджикова излиза вече 35 сезона. „Имам усещането, че съм работила с всички режисьори… Проф. Крикор Азарян беше много емоционален. Обичаше артистите. Беше мъдър, прекрасен разказвач. Понякога моето усещане за ролята на Любов Раневская от „Вишнева градина” се разминаваше с това, което той виждаше, но не ми беше трудно да го следвам, защото беше изключително подготвен до последния детайл. Съжалявам, че няма да се срещнем повече на сцената. Светла му памет…
Проф. Стефанов ме покани в трупата на Народния театър след седем сезона в Пернишкия театър и още четири в „Сълза и смях”. Беше предизвикателство и макар че вече имах известен опит в театъра и киното, отидох с малко страх. Трупата на Народния винаги е била силна. Това за артиста е важно, защото той се реализира с колегите си, никога сам. Благодарна съм на проф. Стефанов за предоставения шанс. По онова време изиграх Васа от „Васа Железнова” от Горки на режисьора Красимир Спасов, Василиса Карповна от „На дъното” на режисьора Александър Морфов и още много други роли, които ми донесоха признание и лично удовлетворение.
Не се чувствам стара, но все пак се извъртяха 35 сезона – кошмар! Всички роли са ми дали по нещо. Но пък и колко са взели!
Никога не съм се изживявала като звезда. Аз съм обикновен театрален труженик. Звездите са на небето.„
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение