Мария Лалева победи Венета Райкова

Най-продаваната книга в книжарници „Хеликон“ за 2019 г. е „Живот в скалите“ на Мария Лалева. Тази новина всъщност не е новина. Това е очакван и естествен резултат от все по-засилващото се отношение към литературата като към елемент от масовата култура. Свидетели сме на същия процес, който преобърна света на музиката през последните десетилетия.

В това няма нищо страшно и срамно, разбира се. Дори напротив – чудесно е, че четенето не е странно занимание за луди интроверти. Чудесно е, че все още се продават книги и че над 11 хиляди души са си купили романа на Мария Лалева в меки и твърди корици.

Веднага след него в класацията е „Задругата“ на Добри Божилов. Пак можем да повторим мантрата за чудесните неща, книги, четене и прочие.

На трето място е бездарният, схематичен и не особено интересен роман „Татуировчикът на Аушвиц“. Ау, чудо чудесно, хората още четат за Втората световна война, Холокоста и етническата дискриминация.

Продължаваме надолу по списъка, минаваме през „Затворисърце“ на Константин Трендафилов (Папи Ханс), през „Бабо, разкажи ми спомен“ и „Човек на име Уве“… И вече се уморяваме да повтаряме колко е чудесно, че хората купуват книги, при това достатъчно, за да има класации като тази. Вече не си вярваме, че говорим за чудо, чудеса и чудесни неща.

Има нещо сбъркано в тази работа. Има нещо, което гледаме, но не виждаме. А е под носа ни. В цялата класация няма нито един от големите романи на съвремието. Книгите събития, които приобщават българския книжен пазар към световните тенденции, липсват. Интересът на родните читатели не излиза извън ограниченията на локалните страсти – параден патриотизъм, повърхностни прозрения, кримки и малко мистика за цвят.

Лесни емоции и бързи книги – това е пазарната тенденция. Когато написаните думи „хващат за гърлото“, без читателят да приложи усилия, това е гаранция за успех в продажбите. Всяко затруднение в разбирането е причина за бързо и безапелационно отхвърляне на автора. „Дадох му шанс, не ме грабна“ – това може да се прочете във всеки втори пост в читателските групи във Фейсбук, особено по отношение на истински големите имена в литературата.

Класацията на „Хеликон“ категорично показва, че вече няма читатели, а има клиенти. Не само защото класацията на книжната верига е отчет за продажбите, а не за качеството. Става дума за огледало на тенденция – пазарните показатели днес са показатели за качество утре. В този аспект фактът, че Лалева изпревари Райкова тази година може би не е чак толкова незначително събитие. Вече приемаме безпрекословно и спокойно това, че Мария Лалева и Венета Райкова са мерило. Не е особено ясно за какво обаче. Те се превръщат в критерий. Кой писател в крайна сметка не иска да бъде най-четеният поне в своето време?

Публиката си заслужава творците.

Интересна е и друга тенденция, сравнително нова и може би обнадеждаваща, ако не беше така едностранчива. Една трета от книгите в класацията на „Хеликон“ са български. Но радостта, че родният читател все повече цени написаното на своя език бързо затихва. Просто става ясно, че с едно-две изключения не става дума за българска литература на световно ниво.

Джон Гришам, Лий Чайлд, Елиф Шафак, малко популярна класика и много „българщина“ – така изглежда библиотеката на масовия български читател според класацията на „Хеликон“.

Само ме терзае въпросът – ако във веригата се продаваше и „Стопанката на Господ“, освен „Живот в скалите“, дали щеше да има фотофиниш за двете най-продавани книги в българския свят?

Топ 50 на най-продаваните книги от художествената литература в „Хеликон“ за 2019-а

1. „Живот в скалите“ от Мария Лалева
2. „Задругата“ от Добри Божилов
3. „Татуировчикът на Аушвиц“
4. „Разплата“ от Джон Гришам
5. „Лейди Гергана“ от Цветелина Цветкова
6. „Живот в скалите“ (твърда корица) от Мария Лалева
7. „За вредата от следването на чужди съвети“ от Джером К. Джером
8. „Огледалата на града“ от Елиф Шафак
9. „Любов“ от Елиф Шафак
10. „Където пеят раците“ от Дилия Оуенс
11. „Кръв от къртица“ от Здравка Евтимова
12. „158 удара в минута“ от Димитър Калбуров
13. „Шедьоври на разказа с неочакван край“, т. 1
14. „Жертвите“ от Дейвид Балдачи
15. „Последен ход“ от Милко Стоименов
16. „Крадецът на книги“ от Маркъс Зюсак
17. „Затворисърце“ от Константин Трендафилов
18. „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес
19. „Жажда“ от Захари Карабашлиев
20. „Произход“ от Дан Браун
21. „Нарисуваната целувка“ от Елизабет Хики
22. „Бабо, разкажи ми спомен“ от Иванела Самуилова
23. „Огън и кръв“ от Джордж Р. Р. Мартин
24. „Ватиканът“ от Жозе Родригеш душ Сантуш
25. „Футляр: 2 книги, които се четат на 1 дъх. Гордост и предразсъдъци. Разум и чувства“
26. „Дълга тъмна нощ“ от Майкъл Конъли
27. „Минало време“ от Лий Чайлд
28. „Ключът“ от Джеймс Ролинс
29. „Три ябълки паднаха от небето“ от Нарине Абгарян
30. „Пациент 488“ от Никола Бьогле
31. „Нова земя“ от Иван Вазов
32. „Удобството да имаш опашка“ от Джером М. Джером
33. „Лимонов сладкиш с маково семе“ от Кристина Кампос
34. „Човек на име Уве“ от Фредрик Бакман
35. „Сливовиц“ от Катерина Хапсали
36. „Кан Тервел – кошмарът на Халифата“ от Емил Димитров
37. „Шантарам“ от Грегъри Дейвид Робъртс
38. „Дневник от панелните блокове“ от Никола Крумов
39. „Чудовището“ от Владимир Зарев
40. „Мостът на Клей“ от Маркъс Зюсак
41. „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли
42. „Красива мистерия“ от Луиз Пени
43. „Завист“ от Венета Райкова
44. „Искам у дома“ от Елчин Сафарли
45. „Игра на тронове“ от Джордж Мартин, кн. 1 от „Песен за огън и лед“
46. „Докато светлините греят“ от Агата Кристи
47. „Яж, моли се и обичай“ от Елизабет Гилбърт
48. „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“ от Мишел Марли
49. „Господинът“ от Е Л Джеймс
50. „Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фицджералд