Мария, ти си школа!

Съвсем се бях отчаяла покрай злите, примитивни, жалки коментари за „Борат 2“ и Мария Бакалова. Отчаяна, че част от тази България, която Саша Барън-Коен поздрави за невероятно талантливата и смела Мария, не може да оцени талантите си. Не просто не ги цени… копнее да ги смаже, да ги заличи. И тогава попаднах на едно обяснение на колежката Виолета Симеонова:

„Борат“ е изтъкан от идиоми на американската действителност, манталитет и начин на мислене“.

У нас тези идиоми просто не са познати. Не ги разбират. Не, че сме „един много малък, но за сметка на това много прост и зъл народ“. Не, причината е, че няма кой да седне и спокойно да „преведе“ идиомите. За да му стане ясно на масовия български зрител защо „Борат 2“ не е чекнене и пошла халтура, а един от феномените на днешното световно кино. Създател на собствен борат-жанр, пресечната точка между изкуството и реалността и най-вече – смело, дръзко до безумие изправяне очи в очи с недъзите, с чудовищните израстъци на съвременното човечество.

Звучи малко високопарно?! Ок, ще се пробвам да ви „преведа“ идиомите и накрая пак ще си говорим.

Да започнем с най-трудната за преглъщане сцена, в която мнозина забуксуваха и така и не успяха да догледат филма. Сцената, в която героинята на Мария танцува на бал на дебютантки, повдига роклята си и отдолу се вижда… о, ужас, изцапаното ѝ с менструална кръв междукрачие. Да, неприятно за очите, отблъскващо, гнусно дори. Публиката в залата е отвратена и шокирана. Такива са и зрителите пред екрана. Копринка Червенкова и тя е дълбоко възмутена:

„Не знам една уважаваща себе си актриса как може да приеме да играе това. Как може?! Това дъно! То е срамна робата!“.

Госпожо Червенкова, обръщам се към вас, защото вие не сте анонимен хейтър от Фейсбук. Вие сте грамотна жена, френски и руски възпитаник. На годините на майка ми сте. Не знам за вас, но майка ми и сестра ѝ са първите жени в тяхното разложко семейство, които получават висше образование. Майка ми е инженер химик, сестра ѝ – педиатър. Вие ли не знаете, че само едно поколение по-рано жените просто са чакали да им дойде цикълът, за да стават за женене. И толкоз. С това се е изчерпвало предназначението им на Земята.

Госпожо Червенкова, вие сте театровед. Боркиня за гласност и преустройство. Би трябвало да знаете, че по света все още има много хора, които мислят, че това ѝ е работата на жената. Да ражда, да си гледа децата, да върти къщата и да не се обажда много – много. И тези хора не са само по афганистанските чукари. Има ги и в сърцето на цивилизования свят. Има ги и в Америка. Те са много влиятелни и затова не са никак безобидни.

Не вярвах, че ще ги срещна точно в Америка, обаче ги видях с очите си. Живях 2-3 години в столицата на Луизиана, дълбоко в Американския Юг, и бях заобиколена от тях. Това са същите онези симпатични хорица от отвратителната сцена с мензиса на Тутар. Онези, облечените в бални рокли и фракове младежи от заможни семейства, които все още дълбоко вярват, че на една девойка като ѝ дойде цикълът си е съвсем в реда на нещата тя да бъде представена на обществото. Подобаващо. Като стока. Добре опакована и нагласена за витрината. Щото бързо ще ѝ изтече срокът за годност, а всяка година иде нова и нова стока.

Стана дълго, госпожо Червенкова, но се надявам да ми следите мисълта, вие сте умна жена. Та това, което правят бездарният, според вас Саша, и заоралата дъното Мария, е да се изправят фронтално пред лицемерието на едно претендиращо за висше общество и унизителното принизяване на жената до детеродните ѝ функции. Да, гнусно, грозно, отвратително, отблъскващо и неприемливо е… в XXI век все още да има подобно отношение към нас жените. Обнадеждена съм обаче, че Саша и Мария събраха смелост да излязат и да го заявят пред света. Възхитена съм и даже им завиждам за революционния плам. Това си е една малка революция. И като всяка революция иска и кръв. Пък била тя и менструална. И най-важното… госпожо Червенкова, никога не е късно да си поговорите със своя „важин“. Спокойно, няма да ви изяде!

А сега да преминем към следващата сцена, която – разбирам – също дълбоко ви е възмутила. Даже подозирате, че в нея играе двойник на Джулиани, въпреки че той самият не отрече. Малко се вкарвате във филма май? Също като героите на Борат. Това е сцената, която и вас е възмутила, професор Добчев. Да, професоре, на вас говоря. Аха, сцената, в която, по думите ви, Мария показва единствено колко добре умее да се слага на мъжете. Да ви кажа пък аз какво видях в сцената, която превъртях десетки пъти, подпиквайки и цвилейки от смях. Сцена, която ще се изучава в академиите по актьорско майсторство. И сега ще ви обясня защо.

Преди 6-7 години мъжът ми, продуцентът Моше Диамант, едва ли го знаете, той прави едни много комерсиални филми, няма да ви се харесат, защото хич не са високо изкуство, ама пък изкарват нелоши пари… та мъжът ми снима документален филм за Последния принц на мафията. Майкъл Франчезе се казва. Някога капо на нюйоркската фамилия Коломбо, спечелил най-много пари за американската Коза Ностра от Ал Капоне насам. Та 69-годишният днес бивш дон ми разказа как му се налага да си изкарва прехраната като мотивационен лектор. Открил Господ, докато лежал в килия два на два.

Защо ви занимавам с този човечец ли? Сега ще ви обясня, професор Добчев. Ще ви преведа идиома, който не сте разбрал. Франчезе и десетки мафиотски босове попадат в панделата, изпратени там от един млад и амбициозен прокурор с ирландски корени. Руди Джулиани се казва. Същият, който Тръмп назначи за свой питбул, адвокат, консилиери и защитник на републиканската права вяра. Човекът, който прекърши гръбнака на организираната престъпност в Ню Йорк, но на стари години реши да осребри митичния си образ, като обеща на американците да им върне истината. Срещу $20 000 на ден. Истината според него е, че китайците са пуснали вируса, Доналд е спасил милиони граждани, а демократите му откраднаха изборите. Доналд така и не му плати. Защото Руди нищо не можа да докаже. И от някогашната легенда на американското правосъдие ще останат само две картинки. Едната е с черната боя, течаща от потните му бакенбарди, другата е в спалнята с Мария Бакалова. Мда, сцената, в която страшилището на подземния свят се разтапя като масло в тиган и цвърчи от удоволствие пред нашето момиче.

Това, което вие наричате слагане, аз наричам изкуство. На прелъстяването, на импровизацията. И няма американска актриса, която може да изиграе тази роля, защото американките отдавна вече са забравили как се прелъстява мъж. Ако това изобщо можем да наречем роля. Без заучени реплики, без право на втори дубъл. Светкавични реакции, бърз ум и великолепна актьорска импровизация. Това 23-годишно момиче смайва!
Сцената ще остане в историята не просто като флирт на източноевропейска слагачка с изкуфелия Руди. Тцъ. Ще остане заради смелата и талантлива Мария, която имаше топките да се изправи лице в лице с легендарния образ, да го разглоби на съставните му части и да покаже, че и този блюстител на законността и рицар на високите нравствени норми е замесен от все същото тесто, както и всеки простосмъртен чичак… Уиски в спалнята, шляп по хълбока.

„Добре, миличка… Можеш да ми оставиш телефона и адреса си.“

Всеки кадър от „Борат 2“ е идиом, който изглежда като малоумен, пошъл, евтин скеч, а всъщност е сбит разказ на болната американска, пък и световна действителност. Лекар, който е готов да сложи силиконови цици на тийнейджърка, за да се хареса тя на богат мъж. Пастор, който твърди, че абортът е грях, въпреки че бебето е заченато от кръвосмешение, защото Бог така е решил. Продавач в магазин, който спокойно обяснява, че „ако искаш да убиеш 20 цигани, ще ти трябва по-голяма газова бутилка“. Ма не знаете ли… демократите са демони, а семейство Клинтън въртят педофилска организация, която измъчва деца и източва от кръвта им дрога.
Да, има такива хора. И не са само в Америка. Навсякъде са. Те не са непременно зли, но си вярват и могат да станат опасни, ако са мнозинство.

А Саша и Мария ни ги показаха по начин, по който нямаше да можем да ги видим, ако не бяха надянали образите на полуидиотите Борат и Тутар.

Важно е да се знае, че тая работа не е никак безопасна. Да отидеш сред хора, които имат в спалнята си повече оръжие, отколкото долно бельо и са готови да пият белина само, защото Тръмп им е казал, не е шега работа. Не случайно Барън Коен е носил бронежилетка, докато снимал „Борат 2“.

И на финала, но не на последно място… Казахстан на Борат не е просто републиката между Русия и Китай. Това е Долната земя, в която мъжете обичат само синовете си, а дъщерите държат в клетка и се срамуват да ги хванат за ръчичка на улицата. На нас си ли точно трябва да обяснявам, че това грозно място не е на картата. В главите ни е.

На вас, госпожо, майка на Мария Бакалова, искам да кажа… не плачете, освен ако сълзите ви не са от радост и щастие. Бъдете горда, защото сте отгледала удивителен талант. И свободен човек. Мария е не просто първата българска актриса, номинирана за „Оскар“ и говореща на български език. Не просто първата източноевропейка, номинирана за „Оскар“ от ’67-а насам. Тя създава собствен жанр, собствена ниша. Холивуд си има Мерил Стрийп, има и безброй знойни красавици с безброй акценти. Но си нямаше Мария. Смелото българско момиче, което може да изиграе и прелъстителка, и идиот. Може да изиграе каквото си поиска.

А на теб, мила, храбра и талантлива Мария, мога само да кажа… чака те бляскаво бъдеще. Бъди свободна! Както те видяхме в онази сцена… Бъди, сякаш тичаш боса по улиците на Ню Йорк! Само не се обръщай назад. И не се сърди на малките, клети души. Не е лично. Те не са виновни. Объркани са.

Аз, мила Мария, ти събирам гласове от Академията. Имаш един от мъжа ми, един от зет ми, един от режисьора на „Джеймс Бонд“ и един от режисьора на „Умирай трудно 2“. Те са тук, в България, снимат филми, а аз вървя след тях и ги бутам след всяка твоя награда:

„Видяхте ли, видяхте ли нашето момиче!?“.

Да ти призная, не го правя заради теб. За себе си го правя. Бе, толкова ми е драго, че направо ми иде да се тупам по гърдите и да крещя:

„Мария, булгар, булгар!“.

Надявам се никога да не прочетеш този текст, както и хилядите глупости, изписани по твой адрес, защото нямаш време да се обърнеш от работа и награди. Нямам търпение да видя какво сте забъркали с Джъд Апатоу – най-гениалният американски комедиен сценарист и режисьор днес.

За едно съжалявам… не можахме да се насладим на разкошните ти тоалети на червения килим, а трябваше да ги гледаме само в Инстаграм. Но най-много ме е яд, че речта ти, когато „грабнеш“ оскара, ще трябва да я произнесеш от някой холивудски офис*. А така ми се искаше български език да гръмне от сцената на „Долби тиатър“!

Източник: Блогът на Ирина Асиова – Диамант

*Продуцентите на тазгодишното събитие потвърдиха, че церемонията ще се проведе само на живо и няма да включва виртуална част – бел. ред.