Мария в Рая на Малер

За недългия си живот (51 г.) австрийският композитор Густав Малер създава десет симфонии, последната от които остава недовършена. Да напишеш симфония, за него означава с всички средства да изградиш нов свят.

Тази вечер в зала „България“ Мария Радоева ще стане част от този свят. Българско сопрано от школата на Райна Кабаиванска, дебютирала в Австрия и Италия като Мюзета („Бохеми“), Хана Главари („Веселата вдовица“), Абигейл („Набуко“), Семирамида („Семирамида“), Дорина и Дидона („Miseen Abyme”), Ермионе („Ермионе“) и др., ще изпълни сопрановата партия в Малеровата Симфония № 4.

За Малер (и за Мария) музиката е паралелният свят, в който се влагат всецяло, обсебени от амбиция за постигане на естетически максимализъм под скептичния поглед на ироничния ум. Малер често наричал своята Четвърта симфония „хумореска“, такова било и първоначалното и обозначение („Humoreske“). Но има предвид един особен вид хумор -описан от владетеля на младежкия му мироглед немски философ Жан Пол като единствено спасение от отчаянието, от трагедиите, които човек няма сили да предотврати, и от противоречията, чието отстраняване не е във властта му. Оттук и музикално-философското противопоставяне в „Четвъртата“ е хармония-дисхармония, а категориите, около които се гради са мисъл, смърт, Рай.

Финалната част е с текст от сборника „Вълшебния рог на момчето“ от Клеменс Брентано и Ахим Фон Арним. Тук е и сопрановата партия, по същество детски глас, разказващ за своя копнеж по Рая. Особеният хумор е в действие, представяйки Рая като място с изби и чифлици, където светците ловуват и готвят, ангелите пекат хляб, единадесет хиляди девойки танцуват, чиниите преливат и виното е безплатно. Разказът е ироничен, но също и драматичен в утопичния стремеж да сътвори картина, лишена от допускане за страдание.

Мария Радоева е изпълнявала Малер – Симфония № 2, през 2012-а във Франция, както и цикълът „Песни по поеми на Рюкерт“ през 2013-а в Германия. Нетърпелива е да дебютира сега в Симфония № 4 на Малер, партнирайки си със Софийска филхармония под диригентството на финландската легенда Йорма Панула. Твърди, че предизвикателството на партията е в ниските, нехарактерни за сопрано тонове, както и в свръхдължините на някои височини, които изискват междинно поемане на въздух. Мария, обаче, ги изпява на един дъх.

На първата репетиция впечатлява опитния диригент и с пианисимите си. Разговарят и за Райна Кабаиванска.

„Тя е една от най-силните и ерудирани личности, които съм срещала, а присъствието и е единствено по рода си. От нея съм научила, че ако си убеден в нещо, каквото и да става, никога не бива да се отказваш“, казва Мария за маестрата.

Райна Кабаиванска и Мария Радоева, учителка и ученичка. Снимка: Личен архив

„Крехка и грациозна, но с внушителен глас“, „Голям диапазон и великолепно качество на звучене“, „Благороден блясък на колоратурите“, гласи австрийската критика за българското сопрано.

За нас остава да се насладим на красотата и таланта му в едно изключително произведение, в което се пее:

„Няма земна музика, която с нашата да се сравни“.

Вижте още: СВЕТИЛО В ПАРАДА НА ГОЛЕМИТЕ ДИРИГЕНТИ ВЪВ ФИЛХАРМОНИЯТА