Зукърбърг – не просто смахнат гений, вече политик

Последните дни създадоха много тревоги около фалшивите новини във Фейсбук, а лидерът на мрежата не успя да ги замете

Ситуацията, този дисбаланс, определено няма как да съществува твърде дълго. Докато технологичните шефове, в частност Зукърбърг, говорят за „мисията“ си да „свържат света“, знаем, че под тяхно наблюдение се случват неприемливи неща. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Зукърбърг – не просто смахнат гений, вече политик

Ситуацията, този дисбаланс, определено няма как да съществува твърде дълго. Докато технологичните шефове, в частност Зукърбърг, говорят за „мисията“ си да „свържат света“, знаем, че под тяхно наблюдение се случват неприемливи неща. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Отдавна подозирам, че Марк Зукърбърг, който често говори за себе си като за „лидера“ на Фейсбук, мечтае за по-висок пост. Миналата седмица може би получихме загатване на това, което чука на вратата – при раздвижването около резултатите от президентските избори в Съединените щати.

Докато посещението на Доналд Тръмп в Белия дом очевидно беше отрезвяващо преживяване заради смайващо многото отговорности, които магнатът скоро би придобил, то Зукърбърг получи собствено брутално политическо събуждане.

Кризата с „фалшивите новини“ доведе 32-годишния обичаен стоик до раздразнение и причината за това е, че за първи път към него се отнесоха като към политик, а не просто технологичен изпълнителен директор.

С това идва недоверие и гняв, да не споменаваме нелоялността в редиците на Фейсбук, както и онова, което за него трябва да е растящото осъзнаване, че е невъзможно да удовлетвори всички.

Дали Зукърбърг беше прав да каже, че фалшивите новини са имали малко влияние, като цяло е без значение. Но като отхвърли проблема очевидно без колебание като „лудост“, той привлече огромен брой хора, настояващи да разберат дали той поне малко приема потенциалната роля, която империята му е имала при изборната победа на Тръмп.

Интервюто със Зукърбърг, проведено от журналиста Дейвид Къркпатрик (и излъчено на живо в социалната мрежа), съдържаше и още една размяна на реплики, която би трябвало да даде на собственика на Фейсбук сериозна храна за размисъл – и може дори да отразява най-голямата заплаха, с която социалната мрежа и лидерът ѝ предстои да се сблъскат.

Механизми за контрол

Къркпатрик първо изложи контекста. Фейсбук, каза той, е най-влиятелното комерсиално начинание, създавано някога, с безпрецедентна власт, която все още не е напълно разбрана. Самият Зукърбърг е мултимилиардер начело на мрежа, която разполага с личните данни на 1,8 милиарда души – брой, който расте непрекъснато.

„Какви са механизмите за контрол, които е нужно да съществуват за такъв нов тип съществувание – попита Къркпатрик. – Мислите ли за това? В момента изглежда, че вие сте механизъмът за контрол.“

Отговорът на Зукърбърг дори малко не се доближи до въпроса. Той отговори, че става дума за „слушане на това, което искат хората“ и за продължаването да се дава „силата да споделяш“ и да правиш „света по-открит и по-свързан“.

Но дали е уверен, че съществуват нужните механизми за контрол, за да не прекрачи Фейсбук границата?

„Ами… да“, отвърна колебливо той, надничайки към публиката за подкрепа.

Въпреки че гледах интервюто на живо в интернет, мога спокойно да кажа, че атмосферата в стаята се промени в доста неудобна посока. Къркпатрик продължи със следващ въпрос – но проблемът остана.

Пропаст в отчетността

Размяната на реплики стъпи на проблем, който очевидно заслужава повече внимание. Има много важна празнина в отчетността между онова, което технологичните компании правят, и това, което публичността може да научи. Не става дума за издаване на търговски тайни. Можеш да инспектираш кухня на „Кей Еф Си“ и без да знаеш рецептата на Полковник Сандърс. Отнася се до възможността да се провери досега и влиянието на технологични компании, които са под въздействието на изключително силни мъже (и няколко жени) – без какъвто и да е реален контрол освен чрез финансовата информация за последното тримесечие (която дори не е секретна).

Разкриващи моменти като този, който Къркпатрик изкопчи от иначе роботизирания Зукърбърг, са малко и са рядкост. Депресиращо приетата реалност в технологичната журналистика е, че ако притиснеш компания, ще те заглушат. И точно заради това много от големите технологични компания пазят работата си с бодлива тел и опаковат ръководителите в памучна вата. Връзките между голямата технология и външния свят са оркестрирани и програмирани до n-та степен. А при редки възможности дори най-мекият изпитателен поглед за друго освен новия продукт, който се представя днес, незабавно се спират с неофициалното тех-мото.

„Съжаляваме… но не за това сме се събрали днес.“

Безпрецедентна мощ

И какво?, може да си помислите. Какво, ако технологичните компания искат да запазят работите си за себе си – това не е обществена услуга или нещо такова. Може да си помислите и че това е някакъв технологичен журналист, който изхвърля всичките си навързани джаджи от смарт-бебешката си количка. И в по-голямата си част ще бъдете прави, не се срамувам да го кажа.

Но това, с което Фейсбук се сблъсква покрай разкритието с фалшивите новини, смятам, е, че сме в напълно неизследвана територия. Никога преди частна компания не е имала толкова непосредствен контрол върху начина, по който действаме, чувстваме, мислим, общуваме, купуваме, караме се. А е невъзможно, ако планирате да обитавате модерния свят, да избегнете Фейсбук или Гугъл. Дори и никога да не си създадете профил във Фейсбук, навиците ви при браузването се записват, когато посетите страници с бутон за „харесване“ в социалната мрежа. Стойността от близо 500 милиарда долара на Гугъл е изградена почти изцяло на базата на продажбите на реклама, заради което и те са абсолютно навсякъде в интернет. Това е стълбата за правене на пари.

Как се въртят зъбните колела на тези сайтове е пълна мистерия. Моят колега Рори Силан-Джоунс наскоро в представяне на Гугъл обобщи, че алгоритъмът е толкова сложен, че нито един-едничък човек на планетата не може да схване как работи.

В противоречие

Ситуацията, този дисбаланс, определено няма как да съществува твърде дълго. Докато технологичните шефове, в частност Зукърбърг, говорят за „мисията“ си да „свържат света“, знаем, че под тяхно наблюдение се случват неприемливи неща. Благодарение на разследващи журналисти и хакери, изнасящи информация, сме наясно например, че Гугъл са прихващали Wi-Fi данни от частни домове, докато са водили своите пътувания за „Стрийт Вю“. Знаем и че Фейсбук съзнателно е манипулирал нюз фийди в опит да промени емоциите на своите потребители.

Виждате, че и двата от горните примери може да са безобидни – или най-малкото просто пленителни – според инженерите, работили по тях. Но те демонстрират, че онова, което изглежда светла идея за технологичните сайтове, може да е в пряко противоречие с това, което е добро за самите потребители. Един от хората, които са съгласни с тезата, е Марк Зукърбърг – поне през 2009 г., когато във Фейсбук има около 200 милиона души. Тогава лидерът на социалната мрежа публикува видео съобщение (по риза и вратовръзка!), в което заяви, че иска мнението на потребителите за регулациите и управлението на сайта да има повече тежест. Бе учредена и специална секция в мрежата – „ФБ Сайт Говърнанс“. Ако я отворите днес, ще видите, че от 2012-а няма особени актуализации освен онези, които съобщават на хората за промени в политиката с личните данни.

Мека сила

Политическите  амбиции на Зукърбърг, ако той има такива, тръгват през каменист старт. Скандалът с фалшивите новини беше сериозен тест и той се отнесе пренебрежително с него, изхвърляйки проблема от дневния ред след… е, една седмица.

Ако бе мислил като политик, както трябваше, нещата щяха да се развият другояче. Новата реалност пред Зукърбърг е, че той просто не може повече да остане странния технологичен гений. Вместо това трябва да се отнася към притесненията на потребителите с уважение и да не ги нарича „лудост“.

Пред него има много възможности да поправи нещата. Глобалните амбиции на Зукърбърг ще живеят или умрат в зависимост от способността му да е проницателен политически посредник. Той вече изигра лоша ръка в Индия, където местни бизнеси заявиха, че вреди на възможностите им онлайн.

Ако Фейсбук цели да достигне максимума в свързването на несвързаните, Зукърбърг ще трябва да мисли като световен лидер и да се ангажира с мека сила и откритост, за да изгради (или възстанови) доверието. И трябва да спре да използва „повишение на ангажираността“ като ключов фактор за успеха на Фейсбук. Популярното невинаги е добро, а доброто невинаги е популярно.

Марк Зукърбърг има солиден опит по отношение на противоречията и, разбира се, няма никакво основание да се смята, че има лоши намерения с Фейсбук. Но последните събития показаха, че просто вече не е достатъчно той да отрече даден проблем и да очаква хората сляпо да приемат думите му. Дори и да е прав, трябва да се научи да го доказва.

Тъй като посланието, което обществото дава на Зукърбърг, и навярно на всички в Силициевата долина, е, че когато си неизмеримо могъщ, „без коментар“ бързо става недостатъчно.

OPERA OPEN