Маркес е оставил задължителен списък с книги за четене

Габриел Гарсия Маркес е продиктувал списък със задължителни книги на млад журналист от Колумбия на име Ернандо Алварес. Това се е случило през 1995 г. по време на семинар за млади репортери. Почти 30 години по-късно списъкът излиза на бял свят благодарение на Би Би Си, където е публикувана статията на Ернандо Алварес.

Журналистът се запознал с кумира си Маркес през 1995 г. на едноседмичен семинар за млади репортери, организиран от фондацията на писателя. На финала на обучението Маркес поканил студентите на вечеря в ресторанта, където се събирало местното културно общество. По време на вечерята 23-годишният тогава Ернандо се чудел как да признае на писателя, че класическата литература го приспива. Когато Маркес станал да си ходи, репортерът, захвърлил съмненията, се втурнал към него с думите:

„Маестро, какво да направя, за да се науча да чета класика?“

Нобеловият лауреат го поканил на обяд на следващия ден в дома си. Първо сервирали бананова супа, после пържена риба с ориз в кокосов сос, а за десерт – сметанов сладолед, изпратен специално за рождения ден на Маркес от неговия личен приятел Фидел Кастро. Когато завършили десерта, гостът хванал бика за рогата:

„Маестро, трябва да ви призная, че четенето на класика предизвиква у мен непоносима скука. Така и не съм успял да прочета нито една книга докрай“.

За почуда на Алварес, Маркес си признал, че като млад се отнасял към класиката пренебрежително, докато неговият учител не го заплашил, че никога няма да стане велик писател, ако не опознае класическите творби на Античността. Насилил се, но ги започнал. И малко след това искрено ги обикнал. Маркес споделил, че останал особено впечатлен от трилогията на Софокъл за Едип цар, който дълго търсил убиеца на своя баща, но накрая разбрал, че това е самият той.

Писателят посъветвал госта си да не обръща внимание на потапящия в тъга, приспивен древен език, а да се съсредоточи върху приказните истории, които авторите разказват.

„А ако ви помолят да направите списък на основополагащите класически произведения, кои книги бихте включили в него?“, попитал младият журналист.

Маркес отворил първия попаднал му бележник и започнал да пише:

1. Библията

2. „Приказки от 1001 нощ“

2a. Платон и Аристотел

3. „Одисея“

3a. Известни философи. Диоген

4. Софокъл – „Едип“

5. „Дванадесетте цезари“ (Светоний)

6. Плутарх

7. „Божествена комедия“ (Ад)

8. Хораций (лирика)

9. „Песен за Сид“ (епична балада)

10. „Амадис Галски“

11. „Дон Кихот“

12. Златният век на испанската поезия

13. „Гаргантюа и Пантагрюел“

14. „Изгубеният рай“ на Милтън

15. „История на Индиите“

16. —

Ернандо Алварес става известен журналист по международни теми. Но и до днес съжалява за огромната си грешка, че не е записал накратко какво му е говорил Маркес за всяка отделна книга. И изцяло е забравил защо в списъка има 2 а и 3 а, а при номер 16 има само тире.

През изминалите оттогава десетилетия журналистът е успял да се справи само с прочитането на „Едип“, „Одисеята“, „Божествена комедия“, откъси от Библията, няколко „Индийски хроники“ и стихотворенията от Златния век на испанската поезия.

Алварес помни и съвета на Маркес в отговор на чистосърдечното му признание, че така и не успява да дочете „Дон Кихот“:

„Опитай да сложиш книгата в тоалетната. Тогава, всеки път, когато си там, ще успяваш да прочетеш по няколко абзаца“.

Самият Алварес е добавил свой принос към този списък – книгата на Габриел Гарсия Маркес „Сто години самота“, която носи на автора си световна слава.