Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Маркиз дьо Сад – бунтовник, перверзник, изнасилвач…, герой?

Изложба в парижкия музей Орсе раздели общественото мнение

Картина на Едгар Дега от 1865 г., повлияна от историите на Маркиз дьо Сад. - Маркиз дьо Сад – бунтовник, перверзник, изнасилвач…, герой?

Картина на Едгар Дега от 1865 г., повлияна от историите на Маркиз дьо Сад.

Маркиз дьо Сад е много неща – изнасилвач, педофил и сладкодумен литературен апологет на сексуалната жестокост. За неговия почитател Донатие Алфонс Франсоа Дьо Сад е и революционер, един от първите писатели и мислители, заел се да проучи най-злокобните лабиринти на човешката душа. За съдебната власт обаче е вън от съмнение дали маркизът е бил садист, в съвременния смисъл на думата.

Сред многото си превъплъщения, между които и на затворник за около 30 години в три режима – кралски, републикански и имперски, Дьо Сад никога не е посягал към живописта. Затова изглежда перверзно музеят Орсе в Париж да празнува своята 200-годишнина с изложба, посветена на маркиза, пише в. „Гардиън“. Експозицията „Сад атакува слънцето“ има за цел да докаже, че писанията му, въпреки че са били официално забранени във Франция до 1950 г., са имали огромно влияние върху изкуството на 19 и 20 век. Изложбата в Музея на импресионистите проследява – къде убедително, къде не толкова – влиянието на Сад върху работата на Йожен Дьолакроа, Франсиско Гоя, Едгар Дега, Пол Сезан, Пикасо и сюрреалистите.

Експозицията е част от двестагодишно усилие на френските интелектуалци да освободят Сад (1740-1814) от сенките на общоприетото мнение за него в литературата и изобразителното изкуство. Покрай изложбата се появи и лавина от книги и изследвания на живота на маркиза, показани бяха негови писма и ръкописи, между които е и свитъкът „120-те дни на Содом“.

Сад е преоткрит и подкрепен от поета Гийом Аполинер през 1909 г. Някои от почитателите на маркиза от онова време го издигат редом с Русо или Волтер като един от големите френски иконоборци на 18 век, които „убиват Господ“ и разбиват матрицата на конвенционалното мислене и създават модерността.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„По някакъв начин Сад е нашият Шекспир. Той има същото чувство за трагедия, същият подбив към величието. Насладата от чуждите страдания не е най-важната част от неговите писания. Иронията му хапе“, казва Пиер Гюота, автор на еротична литература.

Мнозина интелектуалци обаче се дразнят от твърденията, че Сад е повече хуманист и борец за социални свободи, отколкото перверзник. В новата си книга „Страст към беззаконие“ философът Мишел Онфре подлага на унищожителна критика култа към Сад сред френски леви интелектуалци и артисти от авангарда.

„Странно е да бъде наричан герой, – казва той. – Дори според неговите поклонници този човек е бил сексуален престъпник.“

Мит, според Oнфре, е и твърдението, че Сад е бил либертарианец, анархист и революционер, та дори и феминист: „Той е арогантен аристократ, който смята, че има право да измъчва и злоупотребява сексуално със слуги и скитници. Сред „подвизите“ му са описани отвличания и сексуални изтезания на проститутки.“

Изложбата в музея Орсе не се стреми да скрие неприятната истина за живота на маркиза. Експозицията обаче представя множество цитати, които го представят като мислител и бунтовник, а не като престъпник.

Кураторът на експозицията Aн Ле Брун казва, че Сад е отхвърлял абстрактното мислене. Той не е бил философ, а анти-философ.

„За него жестокостта е заложена генетично в човека и е неделима от сексуалното желание“, казва Ле Брун.

В цитат, представен в изложбата, Сад опровергава известната мисъл на френския философ Рене Декарт „Мисля, следователно съществувам“. „Тази идея няма никакъв звук, цвят и мирис, – казва маркизът. – Тя не идва от сетивата, а без тях не може да има реални идеи.“

Ле Брун твърди, че садианството, а не садизмът, е оказало огромно влияние върху хората на ума. Разсъжденията на маркиза са били разпространявани тайно от автори като Густав Флобер и Фридрих Ницше, защото са подкрепяли твърденията му, че физическите сетива са истинските движещи сили на съзиданието. Това оказва огромно влияние върху художниците от модернизма – от Сезан до сюрреалистите.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах