„Марсианецът“ – реализъм или измислица?

„Марсианецът“ представя астронавт, изправен в невъзможна ситуация: изоставен от екипа си, защото е смятан за мъртъв, сам на Червената планета, със силно ограничен запас от храни, за да оцелее. Невъзможна ситуация, която героят, Марк Уотни – ботаник от НАСА, ще посрещне, въоръжен единственото с научните си познания.

„За първи път съм свидетел на такъв стремеж към реализъм във филм за Марс“, заявява въодушевено Франсоа Форже, директор по изследвания в френския Национален център за научни изследвания и специалист в областта на атмосферите на слънчевата система, пише „Фигаро“. Като учен мога само да приветствам това огромно усилие за поставяне на науката на първо място, нещо което не е обичайно в Холивуд“.

Реалистичното и онова, което се отклонява от науката в „Марсианецът“

Реалистичното:

● Пътуването на астронавти към Марс

Повечето от описаните във филма технологии за пилотирана мисия към Червената планета вече съществуват или са в процес на разработване от страна на космическите агенции. Мисията „Арес ІІІ“ във филма се позовава съвсем точно на сценария, предвиден от НАСА – пътуване с два различни космически кораба. Първият служи за полета от Земята към Марс (с кораба „Хермес“ във филма), а вторият, така нареченият Mars Ascent Vehicle, е за връщане от Марс. Вторият кораб се изпраща няколко месеца по-рано, за да има време да генерира на място горивото си на основата на CO2 от марсианския въздух.

По същия начин и жилищният модул за астронавтите на повърхността на Марс е представен в съответствие с онова, което е предвидено от американската космическа агенция. Тази надуваема структура дава възможност за значителна обитаема площ, без да заема голямо място по време на пътуването.

Ето и единствената слабост, която няма значение за филмовата интрига:

„Ако функционирането на „Хермес“, който отвежда екипажа на Марс, е съвсем реалистично, то самият кораб е показан прекалено голям и прекалено луксозен в сравнение с онова, което днес се предвижда за подобно пътуване“, уточнява Алън Сушиър, президент на асоциацията за подпомагане изследванията на Марс и бивш служител експерт по космически полети в мултинационалната компания за въздухоплавателни средства и ракетни двигатели Snecma.

● Стратегията за оцеляване на Марк Уотни

Без да разкриваме цялата история, можем да подчертаем, че техниките, използвани от ботаника-астронавт за собствено производство на храна, са съвсем реализуеми с материала, с който той разполага. Дори ако някои от тях са наистина рискови. Единственият проблем, който обаче не е засегнат във филма, е, че марсианското слънце е много богато на перхлорати, химични съединения със силно проявени окислителни свойства, които имат стерилизиращ ефект върху всякаква форма на живот.

● Бързата спасителна мисия е невъзможна

Поради специфичните орбити на Марс и на Земята, отрязъците, в които могат да се изпратят възможно най-тежки устройства към Марс, са през 2 години. От друга страна пътуването е твърде, твърде дълго. Най-малко 6 месеца (180 дни) са нужни за придвижване от едната планета до другата. И веднъж отправен в една посока, корабът не може да направи завой, което и обяснява защо екипажът на Марк Уотни трябва да продължи пътя си към Земята, дори когато научават, че той е оцелял. Във филма всички орбитални препятствия са взети предвид.

„Когато пристигате на Марс, вие оставате 30 дни и си тръгвате веднага или оставате блокирани там в продължение най-малко на 500 дни“, уточнява Фансис Рокар, отговорник за експлоатацията на слънчевата система във френската космическа агенция Cnes. – Точно това става и с Марк Уотни.“

Нереалистичното:

● Пясъчната буря, която поставя в опасност живота на астронавтите (това не е спойлер, а началото на филма)

Най-силното отклонение от реалността е мощта на пясъчната буря в началото на филма, която носи във въздуха големи отломки и разклаща дори кораба за връщане и така води до изоставянето на Марк Уотни, погрешно сметнат за мъртъв от екипажа. Подобни бури действително има на Марс – те са били наблюдавани от изпратените там сонди. Ветровете могат и да надвишат 100 км/ч.

„Количеството прах, което бурите вдигат във въздуха, могат силно да помрачат атмосферата, нещо като силен порой през лятото, когато палим посред бял ден осветлението“, пояснява Франсоа Форже.

За сметка на това при 100 пъти по-разредената от Земята атмосфера, този вид бури биха имали въздействието на вятър със скорост от 10 км/ч. на нашата планета. Нищо, което да застраши живота на един астронавт! Анди Уеър, авторът на романа, послужил за вдъхновение на филма, е напълно наясно с тази грешка. Но той все пак я е използвал, защото това е била единствената причина, която е могъл да измисли, за да изостави героя си на Марс.

● Поправянето на преддверието на совалката с полиетилен и тиксо

Колкото и Марк Уотни да е находчив и изобретателен, невъзможно е да херметизира отново марсианското си местообитание, като запуши зеещата дупка с полиетилен и с няколко широки адезивни ленти.

„Наистина ми се струва, че Холивуд въобще не може да разбере какво представлява налягането! Направих бърза сметка и установих, че тягата ще бъде най-малко 30 тона…“, уточнява с усмивка Алън Сушиър.

● Директен разговор със Земята

Проблемът с разстоянието между Земята и Марс за телекомуникациите е засегнат във филма от инженерите на изследователския център към НАСА Jet Propulsion Laboratory, но поради разбираеми съображения за ритъма на разказа, имаме чувството, че някои комуникации се извършват директно. Всъщност, дори и с ретранслиращите сателити около Марс, са необходими между 3 и 21 минути, за да могат радиовълните да се движат със скоростта на светлината между двете планети, в зависимост от позициите на двете тела върху съответните им орбити около Слънцето.