Мъртъв във Вестерос, жив на Уест Енд

Кит Харингтън, придобил световна популярност с ролята си на Джон Сняг в „Игра на тронове“, се завърна на театрална сцена в Уест Енд в спектакъл, който показва модерен прочит на трагедията от XVI век „Доктор Фауст“.

Режисирана от Джейми Лойд, постановката в Театъра на херцога на Йорк е преработена пиеса на Кристофър Марлоу – чрез две добавени нови действия, дело на драматурга Колин Тийвън. В едното от тях Фауст е илюзионист от Лас Вегас – продавач на заблуди, който продава душата си на дявола.

На премиерата в понеделник присъстваха и двама от колегите актьори на Харингтън в „Игра на тронове“ – Алфи Алън и Натали Дормър. Това е първата му театрална роля след продукцията на Театър „Ройъл Корт“ по пиесата Posh на Лора Уейд през 2010 г.

Въпреки (или заради?) огромната слава на Кит Харингтън като Джон Сняг и факта, че името и съдбата на героя му в „Игра на тронове“ доминираха новините близо една година, оценката на критиците за представянето му в „Доктор Фауст“ е колеблива.

Най-позитивната оценка за играта на Харингтън идва от Ан Тренман от „Таймс“ – 4 от 5 звезди. Тя казва, че „макар и дивашки преувеличен, спектакълът все пак по-скоро ѝ е харесал“. Според нея, въпреки предупрежденията за сцени със сексуален характер, голота, пушене и дим, нещата са надхвърлили очакванията – особено със сцена, в която бельото на Харингтън се оцветява в кървавочервено, докато той е под душа.

Като „неблагозвучен и нервен, от време на време гениален, но често абсурден“ описва спектакъла Наташа Трипни от „Стейдж“, като добавя, че е имало прекалено много телесни течности, а твърде голяма част от времето си на сцената Харингън е прекарал по бельо.

Доминик Кавендиш от „Дейли Телеграф“ и Майкъл Билингтън от „Гардиън“ дават на постановката скромните 2 звезди. Според първия, звездата от „Игра на тронове“ изглежда страхотно, но цялостната му работа е повърхностна, а спектакълът – напълно непонятен. Билингтън смята, че актьорът се справя добре… при обстоятелства, в които е принуден да показва непрекъснато задните си части и окървавените си боксерки.

„Но той е много повече от телевизионна икона и когато му се позволява, предава чувството на помитащо отчаяние на Фауст – казва Билигтън. – Определено бих искал да го видя в класическия театър.“