Мартин Пантелеев: За държавата културата е ненужна

Българската култура е далеч от световната, твърди главният диригент на Софийска филхармония Мартин Пантелеев. Причината според него е държавата, която е изоставила творците и те са справят с мизерията по някакво чудо.

Поканихме Пантелеев да даде своите отговори на „Въпросите на Площада“ в дни, преди да настъпи най-силният концертен период – коледно-новогодишният. На 10 декември ще видим музиканта начело на Филхармонията, за да представят Концерт за виолончело и оркестър на Дворжак със солист Клаудио Борхес (виолончело) и Втора симфония на Рахманинов. На 18 декември Пантелеев ще дирижира концерта „Орлин Анастасов и приятели“ в зала 1 на НДК – част от Новогодишния фестивал на Двореца на културата. Публиката ще чуе арии, ансамбли и хорове из произведения на Верди, Мусоргски и Чайковски. Диригентът ще излезе и пред публиката в зала „България“ на традиционния Новогодишен концерт на Софийска филхармония, който ще бъде на 29 декември. Оркестърът ще изпълни творби на Щраус, Калман, Лехар.

– В крак ли е с времето българското изкуство?

– Не и няма как да е. Ние, хората на изкуството, отдавна сме изоставени от държавата и сме длъжни да правим чудеса с възрожденски ентусиазъм…

– Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?

– Картините на Никола Манев, композициите на Владигеров, поезията на Яворов.

– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?

– Твърде много са, но първите имена, за които веднага се сещам, са Борис Христов, Емил Чакъров, Алексис Вайсенберг.

– А кои са недооценените?

– Отново са много… Месру Мехмедов, Васко Абаджиев, Борис Христов, поетът.

– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?

– За таланта не са нужни лобита, а работа, вяра и дисциплина.

– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.

– Премиерата на „Синята птица“ от Метерлинк с режисьор Мариус Куркински, който ме покани да напиша музиката към тази творба.

Очаквам с нетърпение и концерта на 18 декември в НДК със световния ни бас Орлин Анастасов.

– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?

– Откриването на новия Театър „Азарян“ в НДК.

– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?

– „Фама“, „Хермес“, „Дамян Яков“.

– Будител ли е днешният интелектуалец?

– В днешно време тази дума стана пародийна, едва ли не подигравателна. В тази „културна анархия“ е много трудно да има будители.

– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?

– Акад. Васил Казанджиев, проф. Александър Текелиев, Александър Морфов.

– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?

– Разбира се. Ако ние не ги ценим, няма как да ги опознае и светът.

– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?

– Само времето има право да определи кой е класик.

– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?

– За съжаление няма приемственост между поколенията.

– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?

– Политика и изкуство са две несъвместими неща.

– Съществува ли травма в българската култура?

– Травма е унищожаването на културата ни след 1989 г.

– Защо културата е последна грижа на държавата?

– Не е последна! Грижа няма! Просто я смятат за ненужна…

– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“

– …А талантливо племе.