Мъртвата лисица и умъртвеният празник

Избрахме Разлог за посрещане на Нова година заради ежегодния кукерски карнавал Старчевата, който се провежда там на 1 януари. Разказваха ни за него местни хора, говореха с обич и ентусиазъм за тоя ден.

В не много ранната сутрин на първия ден от новата година центърът на градчето вече беше затворен и огласен от хлопки, с които местните много се гордеят – медните чанове висят над мостове и под арки целогодишно и всеки може да ги събуди, когато пожелае.

Разлог е красиво местенце в полите на Пирин, поддържан и чист град, с прекрасно езеро в центъра, в което плуват семейства патици и се ухажва скулптурна двойка, покрита със зелен мъх. Но на 1 януари тихата идилия изчезва. По улиците се стичат хора, облечени в красиви поддържани носии. Личи си, че това са ценни вещи, пазени грижливо във всяко разложко семейство. Само туристите не бяха облечени в носии. И беше вълнуващо да наблюдаваш как по улиците се срещат цели семейства, нагиздени като за празник (дори по вратовете на мъжете висят нанизи пендари), как се здрависват някак достолепно и щастливо, с усещане за нещо специално. Е, чуват се и реплики „Абе кой пие кафе на първи януари, бе!“, изречени с блеснали от греяната ракия очи.

И после започва шествието. Към площада вървят групи от седем махали на Разлог. Парад, който би бил вълнуващ, ако не бе предвождан от доволно нахилен местен, който влачи зад себе си…мъртва истинска лисица. Животното очевидно е убито съвсем скоро. Гледката на трупа, подскачащ в ритъма на зурлите по паважа, убива празника. Идват варварите.

Внезапно започваш да забелязваш детайли, скрити зад иначе красивото общо въодушевление.

Мъже с лица, измазани с черна боя, вървят на вериги – роби, влачени от господаря си. От една платформа хвърлят боклук върху хората. Върху друга платформа посинели от алкохол мъже си играят на строителна бригада. Трети камион разнася казан с ракия, а отдолу пише „Ричия на ишлеме“. Всички тези „традиционни“ номера се случват покрай деца от всякакви възрасти, подскачащи захласнато в костюмите си на зверове.

Бях готова да се вълнувам от красив празник на точното място в точното време. Да го видя в контекста на мястото и историята, да усетя трепета на обичай, идващ от древността. Но ми отнеха това усещане. Трупът на животно, мятано по паважа, не е жертвен. Жертвата се прави с уважение.

На празника беше пълно с деца – в носии и кукерски костюми. Снимка: „Площад Славейков“

Пиянството не е празнуване, колкото и героично-купонджийски да изглежда. Идеята на ритуала е да опияни сам по себе си, да събуди инстинктивно прескачане в друг свят, да събере магическото и реалното. Особено в присъствието на деца. А те бяха стотици – бебета, облечени в носии, деца в предучилищна възраст с възторжени лица, ученици със сериозно отношение към задачата да поемат кукерската традиция.

И макар експертите да са категорични, че децата и момичетата в кукерски одежди не са автентични, това си е влизане на обичая в новото време и едва ли е укорително. Но щом ще влизаме в нови времена и ще отваряме традициите си за нови ценности, които споделяме в ежедневието си, трябва да се откажем от неподходящите.

Не знам дали мъртвите лисици са били част от празнуването на Старчевата в миналото. Може би и черните хора на вериги са били нещо нормално и забавно. Вече не са. Вече знаем колко е грозно. И ако държим децата ни да пораснат като добри хора, трябва да им покажем кое е доброто и кое не. Да запазим само карнавала, носиите, музиката, вълнението. И човешкото в себе си.