Мащабът на амбицията на Бениоф и Уайс след „Игра на тронове“

След осем сезона „Игра на тронове“, следващ проект на Дейвид Бениоф и Дан Уайс трудно ще спечели подобно одобрение от критиката. Заявката този път е „Трите тела“, сериал по едноименния научно-фантастичен роман на Лиу Цъсин, и съдейки по отзивите за новата продукция, той тръгва с амбицията да надскочи „Троновете“. От днес всички епизоди вече са достъпни за гледане в „Нетфликс“.

Бениоф и Уайс си партнират с трети шоурънър, Александър Уу, работил по „Истинска кръв“. И тримата са добре запознати със сериалите с тежък бюджет и изглеждат достатъчно подготвени да адаптират за широката публика на „Нетфликс“ заплетен сюжет с елементи на физика и извънземно нашествие. Трудно е осемте епизода на „Трите тела“ да бъдат причислени към познатите ни жанрове, тъй като в тях има елементи на мистерия, крими, научна фантастика, приключенски…

Сюжетът тръгва през 60-те години в Китай, когато едно момиче става свидетел на убийството на баща си (уважаван учен) по обвинения, че прокарва западни идеи, а самата тя се оказва заточена, докато властите не решават да я използват като инструмент в надпреварата им с капиталистическа Америка кой по-бързо ще установи контакт с извънземна раса.

Действието се развива паралелно в две времеви линии, втората – в настоящето – се движи около детектив, който да разследва вълната от самоубийства на няколко учени. Междувременно се появяват странни явления от всякакво естество – някои стават свидетели на зловещо отброяване назад, може би към смъртта им, други виждат как звездите в нощното небе ту светят, ту са погълнати от мрак, а в един критичен момент физичните закони просто спират да действат. Странностите на Земята се дължат на промяна отвъд Слънчевата система и връщането към нормалността се крие във видеоигра с извънземни мащаби. Подбраните играчи трябва сами да открият правилата, преди хаосът да погълне познатия ни свят.

В основата на наратива са топлите човешки отношения между петима персонажи, студенти от Оксфорд, призовани да придадат смисъл на непонятните феномени. Във връзките между тях – включително един пресилен любовен триъгълник – има патос и хумор, които приземяват мащаба на сложните събития с междупланетарно значение.

„Резултатът е нещо далеч по-достъпно в сравнение с книгите – човек не се нуждае от докторска степен, за да разбере или да се наслади на сериала, дори и в него да става дума за изключително умни хора, забъркали се в разрешаване на сложни концепции“, пише Джон Нъгент в „Емпайър“.

Читателите на трилогията „Земното минало“ на Цъсин може и да се окажат разочаровани, допуска критикът, но все пак основните идеи на автора намират своето място на екрана – зрителят е поканен да разсъждава върху йерархичните властови структури на хората и извънземните; култа към личността; потисничеството на Великата пролетарска културна революция в Китай и докъде може да стигне един лидер в желанието си да възобнови света по свое усмотрение.

Фокусът върху множество различни теми и времеви линии не работи против сериала, дори напротив, заключава Нъгент в „Емпайър“ – човек остава с усещането за грандиозност, а с кървавите си сцени петият епизод напомня на травмиращия епизод с Червената сватба от „Троновете“.

Тъкмо в големия мащаб обаче се губят част от персонажите, смята Луси Манган в „Гардиън“.

„Не, това няма да е отговорът на „Нетфликс“ на НВО и „Игра на тронове“, но Бениоф, Уайс и Александър Уу безспорно доказват още веднъж, че няма роман, който да не могат да адаптират за екрана“, пише тя и дава 3/5 звезди на продукцията.

„Има много материал за покриване и е впечатляващо колко голяма част от книгата е компресирана в осем часа, без да са пропуснати жизненоважните детайли – смята Кейли Доналдсон в „The Wrap“. – Сезонът е наситен и зрителят не трябва да чака много преди следващия вълнуващ момент на екрана.“

Особено внимание трябва да се обърне на визуалното пиршество, когато героите са в извънземната видеоигра – някои от най-добрите визуални ефекти за „Нетфликс“ до момента, пише критичката.

„Трите тела“ може и да не се превърне в универсален хит за широката аудитория, какъвто бе „Игра на тронове“, но все пак има достатъчно от елементите на един добър сериал, за да се хареса на немалко зрители. Към момента сериалът има 75% одобрение от критиката и тепърва предстои да видим дали публиката също е простила на двамата продуценти за последния сезон на „Троновете“, широко възприеман като претупан с цел да се заемат с нови проекти.