Мащабна ретроспекция на Дьолакроа в Лувъра

Йожен Дьолакроа е един от най-известните, но вероятно най-малко разбрани майстори на френското изкуство. От Лувъра се надяват да променят това чрез пълна ретроспекция на неговото творчество – първата след стогодишнината от смъртта му през 1963 г., съобщава „Франс 24“.

С новата си изложба Лувърът ще отведе посетителите извън най-разпознаваемите шедьоври на Фердинан Виктор Йожен Дьолакроа, сред които е „Свободата води народа“, украсила пощенски марки и банкноти във Франция, както и обложка на албум на „Колдплей“.

Редом с Мона Лиза, прочутата картина на Дьолакроа от 1830 г. с изображението на революционерката с гола гръд, понесла пушка в едната ръка и знаме в другата, е сред най-посещаваните творби в Лувъра.

Посетителите, които знаят малко за обширната кариера на Делакроа, ще бъдат просветени от новата експозиция, озаглавена „Дьолакроа 1798-1863“, което се открива в четвъртък, 30 март.

Художникът, който „остава мистерия“

„Дьолакроа е най-големият художник, представител на романтизма. Негова картина е една от двете най-емблематични творби тук. И все пак той остава мистерия — казва Себастиен Алар, директор на отдел „Живопис“ в Лувъра. — Той има още толкова много произведения след 10-те години, през които е нарисувал най-известните си картини и ние показваме за първи път след 1963-та, почти цялото му творчество.“

Според уебсайта на Лувъра, изложбата „… ще отговори на въпросите, повдигнати от неговата дълга, плодовита и многостранна кариера, като запознае посетителите с един завладяващ образ: виртуозен автор, художник и илюстратор, любопитен, критичен и култивиран, влюбен в славата и посветен на работата си“.

„Еврейска сватба в Мароко“, 1839 г.

Около 200 работи, включително акварели, литографии и религиозно изкуство, както и интимни списания, показват дълбокото влияние, което Дьолакроа оказва върху световната живопис.

Френският поет Шарл Бодлер е казал:

„Дьолакроа беше страстно влюбен в страстта, но хладно решителен да я изобрази по възможно най-ясния начин“.

Опитен експериментатор

Художник, обсебен от светлината и цвета, той е един от първите, които рисуват модели със смесен расов произход, за да уловят уникалната светлина на кожата. Вместо да рисува зелено, Дьолакроа рисува една до други две точки – синя и жълта – и оставя окото на зрителя да свърши останалото.

„Осиротяло момиче в гробището“, 1823 г.

Изложбата демонстрира как този опитен експериментатор е вдъхновил мнозина след себе си. Пабло Пикасо репродуцира неговата „Алжирски жени“, а пионерските му техники са последвани от импресионисти като Клод Моне и Пол Сезан.

През последните десетилетия от живота си Дьолакроа се сдобива с международна известност – включително и в Съединените щати, откъдето са наети около 40 от произведенията за ретроспекцията в Лувъра.

Въпреки това, размерът на много от драматичните му платна – над 260 см на 325 см – усложнява пътуването на работите му по света.

„Дьолакроа е обичал Лувъра и тук наистина е единственото място, където може да се видят толкова много произведения на един от най-големите художници на всички времена“, казва Алар.

„Корабокрушение в брега“, 1862 г.

Ретроспективната изложба „Дьолакроа“ в Лувъра продължава до 23 юли, преди през есента да отпътува за музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, но без по-големите картини.