Псевдо-Раковски, масонски фалшификати, ереси и магии

„Естествено, става дума за ръкопис”
Умберто Еко, „Името на Розата”

Поне няколко мистериозни истории може да откриете в изложбата на спасени старинни книги и ръкописи, наредена във фоайето в Националната библиотека. Експонирани са 45 ръкописа и печатни книги от ХVІІІ и ХІХ в. Повечето от тях заслужават внимателно разглеждане и всички са част от криминална история с щастлив край. Във всеки разказ за колекция ценни томове има по нещо от „Махалото на Фуко” и „Деветата порта”. Изложбата може да бъде разгледана до 30 октомври.

През 2013 г. полицията се заинтересува от сайт, в който на цени от по няколко хиляди лева се предлагат ценни томове от епохата на Възраждането. Търговец, специализирал се в търговия с редки заглавия с неясен произход, се опитва да извади стоката си на електронния пазар и това му струва много: полицията иззема 91 български старопечатни издания, гръцки, руски, османотурски и френски томове, както и интересни ръкописи на български, църковнославянски, арабски и арменски език. Вероятно повечето от тези книги са откраднати от манастири, а някои са придобити и при препродажби между колекционери. Масивът известно време е съхраняван в Шуменския исторически музей, след което е предаден на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София. До края на месеца публиката има възможността да види изложени близо половината от тези забележителни издания, както и четири любопитни ръкописа.

Масонски фалшификат, приписван на Раковски

Фалшивият ръкопис на Георги Раковски – с подправен подпис, но с истински печат на Революционния комитет.

Една от най-безсрамните шеги на Еко в „Махалото на Фуко” беше тази за граф Ракоци, явяващ се с безброй вариации на имената си като автор и разпространител на Тайните, Мистериумите и Арканите на древния и зловещ розенкройцерски орден. Във витрината с ръкописите от изложбата на спасените книги лежи достойно допълнение към тази история: малък тефтер от втората половина на ХІХ в., в чието начало има бележки и част от молитвеното правило на православен монах, написано на обикновен църковнославянски език. Останалата част от страниците е използвана от по-късен автор, който прави опит да имитира почерка и сложния стил на самия Георги Раковски… за да запише не друго, а разсъждения върху характера и целите на франкмасонската общност. Темата е пикантна и чака своите изследователи.

Напоследък е модно да се говори за масонството сред българските революционери: Захари Стоянов, а понякога дори Васил Левски са споменавани като възможни последователи на Свободното зидарство. В някакъв смисъл такава принадлежност е естествено свързана с конспиративните и революционни движения през ХІХ в., тоест фалшификатът е най-малкото добре замислен. Само че според д-р Бояна Минчева, главен архивист в Отдела за ръкописни и старопечатни книги на Националната библиотека, текстът плътно следва немски популярни източници за масонството от началото на ХХ в. и по тефтерчето личат опити за допълнително изкуствено състаряване, което издава неумела и ненужна намеса. Най-вероятно масонските бележки на Псевдо-Раковски са съставени около 1920 г.

Арменски фрагмент от ръкопис и текстове на руски еретици

Фрагменти от ръкопис на арменски език. Съдържанието на текста все още не е разчетено.

Осем листа от арменски ръкопис, датиран по водния знак от 30-те години на ХІХ в. и все още неразчетен, стоят до том със старообрядчески религиозни текстове на църковнославянски език: в него са преписвани части от благочестиви трактати и от вероопределенията и решенията на Стоглавия събор в Москва. Интересно е как тези текстове на безпоповците са се озовали в България: възможно е още преди Освобождението да е донесен (или дори съставен) у нас от християни, смятани за еретици в Руската империя и заселили се във все още османска Североизточна България заедно с черкези и татари-мюсюлмани.

Според директора на Библиотеката д-р Красимира Александрова, дори не е съвсем изключено арменският фрагмент от осем листа първоначално да е бил съхраняван в православен манастир, въпреки различието във вероизповеданията на армено-грегорианци и източноправославни.

„Все пак арменците са християни”, добави Александрова.

Всекидневен ислям и магия за битови нужди

Ислямски сборник с молитви от XVIII в., дело на писаря Осман от Карнобат. Благочестие, примесено със суеверие?

Също толкова любопитен е джобният ръкописен сборник с ислямски текстове – откъси от Корана и молитви на арабски език, придружени от коментари на османотурски – от втората половина на ХVІІІ столетие. Според д-р Минчева не е изключено книгата да е служила като магически амулет; евентуално бъдещо изследване на текстовете би могло да открие вътре дори християнски текстове, преведени на арабски или османотурски с цел защита от зли сили.

Книги от библиотеката на прочут колекционер

„Прочути и интересни случаи с присъдите, които са ги разрешили“, Париж, 1739 г., с разрешение на краля

Три томчета от частната библиотека на доста известния (или ноторен) шуменски нумизмат и колекционер на книги д-р Васил Хараланов от първата половина на ХХ в. попадат в списъка със спасените и изложени в Националната библиотека ценни книги. Става въпрос за френски издания от ХVІІІ в., купени от колекционера в Париж, вероятно през 30-те години. Две от тях са преводи на антични текстове – историята на Александър Велики от римския автор Курций Руф и стиховете на поета Хораций. Третата е по-любопитна: сборник с прочути съдебни казуси от ХVІ-ХVІІІ век, съставен от адвокати, прокурори, нотариуси и съдии във Френското кралство. Документи като например подробните писма за помилване, част от съдебната защита на неволни убийци, стоят в основата на голяма част от развлекателната литература в този период.

Доброто старо православие и първи издания на българска класика

Радко издание на Новия завет, Москва, 1732 г.

Освен куриозите има и „по-обикновени” експонати. Екземпляр от ценно московско издание на Новия завет от ХVІІІ в., разкошен месецослов с красиви гравюри от Киево-Печорската лавра, друг Нов завет на църковнославянски, издаден с помощта на протестантското Библейско дружество в Ню Йорк, православен сборник с тропари на гръцки език, печатан във Венеция, заедно с първи издания на „Строителите на съвременна България” от Симеон Радев и „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов допълват изложбата.

Първо издание на „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, 1887 г.

Сборник с благочестиви четива и химни на светци на гръцки език, отпечатан във Венеция, 1768 г.

За безопасността на ценните ръкописи Националната библиотека продължава да набира средства за купуването на специална изолираща камера, която да позволи безопасното изследване на досега зле съхраняваните книги, които в противен случай могат да пренесат вредни микроорганизми и плесени в хранилищата.

Експозицията на спасените книги във фоайето на Националната библиотека продължава до 30 октомври.