Масово възмущение в Гърция заради бетонни пътеки на Акропола

Бетонни пътеки, излети на част от откритото пространство на Акропола, възмутиха хиляди гърци и местните археолози. Замислена като улеснение за посетителите с увреждания, критиците твърдят, че новата настилка всъщност е в услуга на масовия туризъм, докато опазването на паметника е оставено на заден план, пише „Гардиън“.

Инициатор на обновяването на пътеките е Манолис Корес, председател на Комисията по опазване на Акропола. Сред предложенията му за в бъдеще е и реновация на парадния вход, т. нар пропилеи, като за целта ще се възстанови римското мраморно стълбище, като същевременно ще бъде разширен и входът. Инициативата му се ползва с одобрението на Министерството на културата и спорта в Гърция.

Акрополът е най-посещаваната историческа забележителност в южната ни съседка. В шестте месеца, в които бе затворена, Комисията по опазване на паметника е одобрила инсталирането на нов асансьор, който побира две инвалидни колички. Той заменя старо съоръжение, спряно преди години заради опасения за безопасността му. Асансьорът също отнесе критики и бе определен като „трън в окото“.

Това са най-значимите промени в пейзажа на Акропола от години насам. Новите бетонни пътеки бележат маршрута на Панатенеите, празненства в чест на Атина, като значително разширяват съществуващата преди туристическа пътека. Засега са излети само част от бетонните пътеки, предстои изграждането на цялото трасе.

Планирани като улеснение, промените се възприеха като груба намеса в автентичния вид на паметника. Над 3500 души са изразили възмущението си в петиция и настояват бетонната настилка да бъде премахната, а бъдещите планове – отменени.

„Все едно самият Партенон е бил смъкнат на нивото на улицата и обграден с циментов паваж – коментира Деспина Кутсумба, президент на Асоциацията на гръцките археолози. – Има голям натиск, особено от круизната индустрия, капацитетът на посетители да се увеличи, за да може паметникът да поеме още по-големи тълпи.“

Новите пътеки нарушават автентичността на паметника, смятат критиците. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Против промените е и доктор Тасос Танулас, доскоро директор на реставрацията на пропилеите, който смята, че бетонът ще „наруши естествения пейзаж и обезценяването на скалите като природен монумент, като естествена крепост“. Бетонните пътеки ще провокират и „скандал със световни пропорции“, предвид важността на паметника за света, смята Янис Хамилакис, професор по археология и модерни гръцки науки в университета „Браун“.

„Може би най-скандалното нещо е, че това се е случило без предварителни проучвания – казва той. – Очевидно има опит за възстановяването на някаква версия на Акропола от V в. пр. Хр., неокласическа, колониална и националистическа мечта, която съвпада с плановете на правителството за още по-голяма комерсиализация на местността.“

Лина Мендони, гръцкият културен министър и уважаван археолог, подкрепи промените и увери, че са били одобрени на няколко нива, след като са били обмисляни с години. Всяка година на Акропола се случват около 150 инцидента, допълва тя, някои от посетителите губят равновесие по хлъзгавата повърхност, голяма част от тях си тръгват с фрактури.

„Каквото и да се прави на Акропола, предизвиква дебат – казва тя. – Ако не правиш нещо, те критикуват; ако правиш, пак те критикуват.“