Математиката като поезия, математикът като Индиана Джоунс

Светът е разделен на хора, които обичат математиката и такива, които не могат да я понасят. Някак клиширано се приема, че свързаните с литературата са врагове на математиката, както и че сухарите с цифрите не могат да оценят богатството на литературната фантазия. И насред предразсъдъците в литературата се появяват понякога – като отражения от сложна инженерна конструкция – необясними слънчеви зайчета.

Използвах метафората, за да демонстрирам неумело колко добре могат да се съберат в едно поезията, прозата, математиката, физиката, логиката – изобщо красотата във всичките й измерения. Много по-ясно това се вижда в „Човекът, който пресмяташе“ на Малба Тахан. Това е книга, в която всичко е заедно и целият свят – човешки, абстрактен и материален – е събран по естествен начин в красиво литературно-математическо изживяване.

Започва се от личността на автора. Малба Тахан – това типично персийско име – всъщност е псевдоним на човек от другия край на света, бразилеца Жулио Сезар де Мело и Соуза. Той е учител по математика, но и член на Бразилската литературна академия, признат класик. Написал е десетки творби под псевдонима Малба Тахан и всички те са в традицията на „Хиляда и една нощ“.

Поетичното и напевно псевдоарабско повествование, изпъстрено с ориенталска пищност и персийска поетичност, е възхвала на математиката. Простички, но загадъчни, математическите приключения са като пътешествия на древен изследовател в лабиринта на човешката логика. Индиана Джоунс в алгебрата и геометрията, приключение с поетиката на цифрите – структурата на тази книга е едновременно напевна като рубаите на Омар Хаям и ритмична като алгебрична формула.

Вдъхновяващо е това съчетание между поезия и математика в динамичен сюжет. Усещането е, че потъваш между страниците на „Хиляда и една нощ“, но подплатени с категоричността на древен математик.

На страниците на „Човекът, който пресмяташе“ се срещат Ориента, Стария свят и Новия свят. В книгата се говори за нулата като фантазия и за любовта като математическо понятие. Жената е едновременно загадка и решение, не безгласна сянка. Бог е математическа формула, а математикът – властелин на сърцата.

Увлекателно и леко четиво, което дава повече от очакването. Вдъхновяващо е усещането, че логиката може да бъде основното средство за контрол върху живота. Че пресмятането е нещо различно от задължение, а понякога е поетично удоволствие.

Красотата има различни мерки, това казва Малба Тахан, бразилецът с душа от Персия, който превръща математиката в арабески.