Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Мая Плисецкая, на която се покланяха и я ненавиждаха

Великата балерина - за разкоша, завистта, диетите и руския балет

В училище са я наричали „рижата врана“, а на сцената — „кралицата-лебед“. Днес Мая Плисецкая щеше да навърши 90 години. - Мая Плисецкая, на която се покланяха и я ненавиждаха

В училище са я наричали „рижата врана“, а на сцената — „кралицата-лебед“. Днес Мая Плисецкая щеше да навърши 90 години.

Тя винаги беше против. Против режима — дъщерята на „изменник на родината“ танцуваше в главния театър на страната. Против идеологията — звездата на съветския руски балет винаги е била безпартийна. Против възрастта — продължаваше да излиза на сцената, когато по балетните стандарти отдавна я смятаха за стара. В училище са я наричали „рижата врана“, а на сцената — „кралицата-лебед“. Самата тя признаваше, че прочутия си „размах на крилата“ е „откраднала“ от птиците в зоопарка, а не от по-опитни артисти. На Мая Плисецкая се покланяха и я ненавиждаха.

Днес, 20 ноември се навършват 90 години от рождението на великата балерина, която си отиде от този свят в началото на месец май. По повода „Лента.ру“ публикува някои от най-ярките ѝ изказвания, събрани от различни източници.

Да кажа, че Сталин е златен? Никога

„Родена съм година след смъртта на Ленин, а когато умря Сталин, бях на двайсет и седем години и три и половина месеца. Не много млада за балерина. Половината от професионалния ми живот беше вече зад мен. А после дойдоха епохите на Брежнев и Горбачов, които ми донесоха много горчиви разочарования. Понеже се родих на руска земя, аз измервам живота си е епохите на „царуване“ на нашите вождове. На нито един мой колега от Финландия или Франция, не би му минало през главата да съизмерва биографията си с техните премиери и президенти.“

„И сега какво — трябва да говоря, че Сталин е бил златен? Това никога няма да стане. Няма власт, която да ме накара да го кажа.“

„Щом у нас започнеха да заливат някого с кал, чужденците веднага наостряха уши: „Как така са го подгонили този? Дайте да го защитим, да го подкрепим!“ И мнозина точно на това разчитаха — музиканти , писатели, балетисти. Щом си беглец, преследван от властта, значи ти си художествено значим, голяма работа. Това и сега го има.“

(За майка си) „Тя беше актриса и често играеше узбечка, а в Азия много обичат големите трагедии. Също, както в индийските филми, всичко беше ужасно сърцераздирателно. Тя ту играеше прокажена, ту я прегазваха коне. Веднъж дори я подпалиха жива. Въобще аз се скъсвах от рев, макар че тя стоеше до мен в киното, държеше ме за ръка и ми говореше: „Тук съм, с теб съм“, а аз ѝ се сърдех, че ми пречи да си поплача.“

След завистта се е родил човекът

„Баща ми, когото разстреляха през 1938-ма, вярваше, че системата на човешките отношения в новостроящото се общество ще бъде по-справедлива, отколкото в предишните векове. Но десетилетията минават, а системата на човешките отношения не се променя към по-добро.“

„Понякога ми се струва, че първо на света се появява завистта, а след нея се ражда и човекът.“

Декември, 1962 г. Балетната трупа на Болшой е в САЩ. Солистката Майя Плисецкая с мъжа си — композиторът Родион Шчедрин.

Декември, 1962 г. Балетната трупа на Болшой е в САЩ. Солистката Майя Плисецкая с мъжа си — композиторът Родион Шчедрин.

„Не съм сигурна, че добротата е висше проявление на ума. Сред добряците има и пълни глупаци.“

„Аз не съм простила на моите врагове и не смятам да го правя. Откъде накъде? Защо, моля, да им прощавам? Хората не се променят, това е мое дълбоко убеждение. Нека знаят, че нищо не съм забравила и нищо не съм простила.“

Хляб с масло – най-доброто творение на човека

„Когато нас с Шчедрин (бел. ред. – композиторът Родион Шчедрин – съпруг на Плисецкая) ни поканят някъде и ни настанят в луксозен хотел, това ме потиска. Някак си не сме привикнали към разкоша.“

„Не намирам никаква радост в шикозния дом – само допълнителни грижи. Постоянно трябва да чистиш, да подреждаш… Помощ!“

„В живота съм много по-проста и обикновена, отколкото си мислят хората.“

„Хляб с масло — това е най-доброто, което са измислили хората.“

„Да, обичам бира!“

Мая Плисецкая през 40-те.

Мая Плисецкая през 40-те.

„Винаги съм яла много. И теглото ми винаги е било малко повече, отколкото трябва. Случвало се е и да отслабвам, но не умишлено, — просто от много репетиции не ми оставало време за хранене.“

„В балета въобще няма диети, защото много се работи, всичко изгаря и няма как да се пълнее.“

Жеста разбират всички, а словото – не

„Говори се, че в началото е било словото, а аз мисля, че в началото е бил жестът. Защото жеста го разбират всички, а словото – не всички.“

„На един от първите балетни конкурси се оказах в журито редом с Уланова. Една от танцьорките си вдигна крака на практика в директен шпагат, зад ухото. Уланова се наведе към мен и каза: „Момичето е сбъркало адреса“. Танцьорката не продължи в конкурса.“

„Сега балетът е много по-напред. При нас имаше доста безформени балерини. А сега момичета са като модели. Мъжкият балет е напреднал неимоверно.“

„Когато бях млада, никога не се гримирах – не беше модерно. На прочутата снимка с Кенеди в Белия дом също не нося никакъв грим — тогава и през ум не ми е минало да си сложа нещо.“

Пазете душата на танца

„Навремето казвахме: „Балетът не е художествена гимнастика“. Сега балетът и гимнастиката са сравними по сложност. Но, докато внимават за техниката, мнозина забравят за емоцията. Отива си душата на танца.“

„Мъжете винаги са обичали жени с хубави фигури. Не мисля, че балерините ги покоряват с ума си.“

„Ако успеех да направя една комбинация от раз, я правех веднъж, а не десет пъти. Понякога се получаваше, понякога не. И какво от това? Сега си мисля, че благодарение на моя мързел си запазих краката.“

Наглостта ме обезкуражава

„Още от дете не понасям неправдата. Действа ми като червен плат на бик. И в изкуството, и по принцип.“

„Наглостта ме обезкуражава.“

„Наглостта ме обезкуражава.“

„Наглостта ме обезкуражава.“

„Когато виждам на сцената по-разголени танцьорки, винаги се радвам и потривам доволно ръце: На ви сега, гледайте! На нас нищо не ни разрешаваха! Излизаше, че комунистите правят децата си с палта…“

„В горбачовските времена след излизането ми от Болшой, а после и от сцената въобще, имах проблем: всичко, което бях заработила в театъра, се превърна в нищо. Двамата с Родион трябваше да се погрижим за хляба си. И започнахме да приемаме предложения от най-различни краища на света, аз правех спектакли, той пишеше музика.“

„Господ ми е дал способности и нелоши данни, в Болшой театър изтанцувах всичко, което исках, като че ли получих и световна слава. И най-важното — имам прекрасен мъж. Какво повече бих могла да искам?“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg