Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Мая Плисецкая за съветския балет на турне: Ядяхме кучешка храна на ютия

Великата руска балерина разказва как балетистите са били ощетявани от съветската държава до пълна нищета

 - Мая Плисецкая за съветския балет на турне: Ядяхме кучешка храна на ютия

Темата за руската култура, която по твърденията на руските пропагандисти била основа на световната и без нея светът щял да остане слабокултурен и безпросветен, стана особено важна след началото на войната в Украйна. Разбра се, че културата на една държава не се състои просто от велики произведения на изкуството и изявени творци. Важно е как те се вписват в контекста на цялостното държавно и обществено съзнание, как са третирани от държавата, какво е отношението към тях.

Илюстрация за пълното пренебрежение на съветското ръководство към най-изявените представители на любимото изкуство „за износ“ – балета, е откъсът от биографията на Мая Плисецкая, издадена през 2008 г. Отношението към балерините, които прославят руската култура на Запад, е като към роби на системата. Същата схема на заплащане при участията в чужди държави е прилагана и за българските изпълнители по време на социализма.

Глава 33
Как ни плащаха

За спектакъл в Америка през 1959 г. аз получавах 40 долара. За дните, в които не танцувах – нищо. Нула. Кордебалетът получаваше по 5 долара на ден. На ден. Или „на майтап“, както се шегувахме.

А когато по-късно танцувах в Щатите „Дамата с кученцето“, на американското кученце, с което излизах на сцената, му плащаха 700 долара на спектакъл. Това между другото.

Разплащанията с артистите в съветската държава винаги са били тайна, затворена зад седем печата. Забраняваше се, не се препоръчваше, настоятелно ни съветваха да не говорим с никого по тази чувствителна тема. Особено, както разбирате, с чужденците.

Прозрачно ни намекваха, че заработените от нас суми отиват в хазната, за неотложни нужди на социалистическата държава.

Да хранят Кастро? Да купуват пшеница? Да вербуват шпиони?

По-късно стана ясно къде потъват валутните парички.

Например синът на Кириленко, два пъти герой на социалистическия труд, бивш секретар на ЦК и член на Политбюро, с разпасана компания от приятелчета нехранимайковци редовно се отбивал на лов в саваните на Африка. За слонове, носорози, биволи, прочут африкански дивеч. За забавленията на изтърсаците на партийните надути чиновници лишаваха артистите от заработеното с пот и кръв, продаваха самурени палта, скитско злато, живопис. Взимаха хонорарите на спортистите.

Как се живее с 5 долара? Как да задоволиш нуждите на семейството? Да купиш подаръци на приятелите? Загадка.

Станаха обичайни припадъците от глад. Дори на сцената, по време на спектакъл.

„Ние сме театър на сенките“, шегуваха се със себе си артистите.

Когато пътуванията зад граница станаха обичайни, артистите от балета на Болшой започнаха да тъпчат куфарите си с трайни продукти за „плюскане“. Догоре. Консерви, сух салам, топено сирене, овес. Да помръднеш такъв продоволствен денк за обикновен смъртен би било невъзможно. Ще му се скъсат сухожилията. Но тренираните танцьори лесно се справяха с непоносимата тежест.

На пътя на предвидливите обаче стоеше митницата. Не се знае на кого ще попаднеш. Понякога конфискуваха, понякога минаваше…

Всички го помнят, така че се чудя дали да го пиша. За бъдещите поколения ще го напиша. Нека знаят за нашите унижения.

Хотелските стаи в Америка, в Англия, се превръщаха в кухни. Вървеше готвене, варене. По коридорите на лъскавите хотели сладко се носеше миризма на храна. Ароматът на консервирана грахова супа дебнеше парфюмираните с „Шанел“ и „Диор“ лейди и джентълмени. Съветските артисти пристигнаха!

Към края на турнето, когато московските запаси свършваха, танцьорите минаваха на местни полуфабрикати. С особен успех се ползваше храната за кучета и котки. Евтино и богато на витамини. Сили след животинското ядене – колкото щеш… Между две притиснати обикновени хотелски ютии печахме кучешки кюфтета. Във ваната с нагревател варяхме кренвирши. Изпод вратите по етажите тръгваше пара. Прозорците се изпотяваха. Хотелското началство изпадаше в панически ужас. От включените наведнъж нагреватели прегаряха бушоните, спираха асансьорите. Молбите не помагаха – ние английски, мадмоазел, донт ъндърстанд. Ферщеен зи?

Всеки „дневен“ долар беше под строг отчет. Един от партньорите ми на предложението ми да отидем заедно на бистро да хапнем с обезоръжаваща откровеност ми каза:

„Не мога, присяда ми. Ям салата, а имам чувството, че дъвча обувките на сина ми.“

Вакханалията се стоварваше върху хотелите, където имаше шведска маса. В течение на няколко минути се изяждаше, поглъщаше и изпиваше всичко докрай. До дъно. Изостаналите, успалите се страховито се нахвърляха върху персонала, изискваха допълнително, призоваваха съвестта им.

Позор. Срамотия.

Живо описвам това, което съм видяла с очите си. Своя роден Болшой театър. Същото обаче се случваше и с други гастролни групи. Разликата беше в нюансите. Например – в ансамбъла за народни танци на Грузия дневните бяха 3 долара.

Кой е виновен за срама?

Докато танцьорите печаха кучешки кюфтета между ютии, нашите вождове – членове и кандидат-членове на Политбюро на ЦК на КПСС – излизаха от дома си само с персонална храна. Специалната храна беше в опаковани кутии, при това запечатани (не се знае, ще отровят верния ленинист, ще му развалят коремчето). Специална охрана на специални автомобили съпровождаше велможата навсякъде – да не огладнее случайно.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС