Мъжът като необходимост, жената като комплимент

Знаете ли какво е tradwife? Буквалният превод е „традиционна съпруга“. Любителите на консервативното и традиционното вече са наострили уши, защото това въплъщава всичките им въжделения.

Течението „традиционни съпруги“ набира скорост на Запад вече няколко години, но особено сериозен тласък му даде Ковид-пандемията. Най-простичката му формулировка е следната: традиционната съпруга не работи, гледа семейството, изпълнява всички желания на мъжа си, изглежда като домакиня от 50-те и изживява „сложния“ маршрут „кухня-църква-спалня“ като житейска пътека.

През 2020 г. излиза книгата „Sisters in Hate: American Women and White Extremism“ (Сестри в омразата: Американски жени и бял екстремизъм). В ная авторката Сейуърд Дарби интервюира жени, избрали ролята на „традиционни съпруги“. Оказва се, че повечето от тях поддържат принципите на американската крайна консервативна десница, включително превъзходство на бялата раса, антисемитизъм, краен десен радикализъм.

Но това не е изцяло движение на белите консерваторки. През 2022 г. писателката Найла Бъртън публикува в блога си обширен материал, в който изследва разпространението на тенденцията сред чернокожите жени. Те обаче рядко използват термина „tradwife“ в социалните медии, като вместо това избират хаштагове като #blackhousewife и ключови термини като „традиционен брак“ и възхваляват предимствата на това да бъдеш „покорна“ съпруга. Така изниква и друг термин, използван за същото явление – „библейски брак“.

Явлението намира широко разпространение и във Великобритания. „Гардиън“ нарича „традиционните съпруги“ „домакини със социални мрежи“ и набляга на публичността. Повечето от тях имат профили в Инстаграм и ТикТок и част от ежедневието им е да публикуват идеалния си дом, идеалните си деца и идеалното си преживяване като Степфордски съпруги от 50-те.

Има две обяснения за появата на това – да го наречем – „движение“. Едното е, че това е форма на ляв постфеминизъм, в който жените, уморени да се борят за правата си и осъзнали, че не могат в рамките на живота си да се спасят от правилата на корпорациите-акули, решават, че имат право някой да ги издържа.

Другото е точно обратното – това е антифеминистичен акт на завръщане към „традиционните роли“ на мъжа и жената, доведени до крайност – жената подчинява живота си на мъжа и семейството, а той в замяна ú осигурява материален комфорт.

В крайна сметка, изборът на всяка жена да бъде или да не бъде „традиционна“, е личен. Някои се чувстват добре като Степфордски съпруги, други предпочитат да се борят с патриархата.

Проблемът идва, когато се появи конфликт между желанието на мъжа да получи традиционна съпруга, и желанието на жената да бъде равнопоставена на съпруга си. Още по-големият проблем ще се появи, когато обществото започне да налага модел на съжителство, който да лиши хората от избор. Това вече се е случвало неведнъж в историята.

У нас засега тази нова вълна не се е наложила, вероятно заради факта, че 50-те години са преминали по различен начин на Запад и на Изток. В социалистическия лагер жените работеха задължително, а домакинството им беше просто допълнителен труд, неоценен от никого. Това е българската традиция и не смея да твърдя, че е по-добра от западния модел, при който жената си остава вкъщи, за да върши неблагодарния труд по отглеждане на семейството. Но е факт, че в България се смята за съвсем нормално съпругата да има ангажименти и извън дома. Страх ме е само, че когато привнесем западните тенденции с няколко години закъснение, както се случва обикновено, родните „традиционни съпруги“ ще трябва да изпълняват няколко роли едновременно, за да задоволят родните „традиционни съпрузи“.

Всъщност първите лястовички на този тренд вече са на хоризонта. Все по-широка популярност добиват влогъри като Зорница Гюцова, най-известната българска „традиционна съпруга“, която почти ежедневно обучава мъжете как да дресират жените си.

Зорница Гюцова, доскоро позната като преводачката Зорница Русева (превеждала е Джош Малерман, Артър Конан Дойл, Тери Пратчет), поддържа видеоканала „Незахаросаната истина“ в Ютюб, Фейсбук и ТикТок. Облечена пуритански, без грим, с прилично скръстени ръце, Зорница обяснява на мъжете какво означава „добра жена“. Обясненията сякаш са извадени от средновековен трактат за послушанието.

Ето няколко подбрани цитата от „лекциите“ ú:

„Няма такова нещо като щастлива сама жена. Защото ако в живота на мъжа жената е комплимент, в живота на жената мъжът е необходимост“.

„Жената е щастлива само когато обгрижва, а не когато обгрижват нея“.

„Феминизмът убива любовта. Жените се превърнаха в недобра версия на мъжете“.

„Да родиш дете на един мъж е най-голямата форма на възхищение към него (във видео, в което казва, че връзката със самотна майка е опасна за всеки мъж). Ако иска връзка с такава жена, мъжът трябва да е сигурен, че тя е готова да приема съветите му как да отглежда децата си и, ако не го слуша, значи не го обича“.

„Ако искаш да се разделиш с една жена, обаждай ú се често, казвай ú че е най-хубавото нещо в живота ти, споделяй ú колко зле се чувстваш, какви проблеми имаш, кажи ú, че искаш да остареете заедно. Жените не понасят подобно поведение“.

„Не сключвайте брак, мъже. Ако се разведете, жената ще получи право да живее в семейното ви жилище, докато най-малкото дете навърши 18. Съдебната система е насочена срещу мъжете“.

„Ако жена ти общува с мъже уж приятелски, тя все още не е сигурна, че ти си най-добрият вариант за нея. Ако искаш сериозна връзка с една жена, трябва да ú кажеш, че не може да общува с други мъже“.

„Балък си, ако правиш нещо за жена, с която нямаш интимни отношения. Не прави услуги на жени, не им давай пари назаем, не им носи цветя на първа среща. Не им прави комплименти, не изслушвай проблемите им с майка им или с шефа. Защото когато правиш нещо безплатно за жена, тя не те уважава. Всяка помощ или внимание от мъжа трябва да бъде заслужена. Ако тя не ти дава интимност, няма нужда да ú даваш нищо, с други думи – „да кавалерстваш“.

„Няма такова нещо като вярна жена. Жената е вярна, само ако ограничиш възможностите ú да контактува с други мъже“.

Всичко това е казано съвсем сериозно. И има много мъже (а и жени), които ú вярват без сянка от съмнение. И така, мимоходом, от екрана, се възпитават насилници. Защото да лишиш някого от достойнството на равностоен партньор, е насилие. И няма нищо общо с любовта.