Мъжът, който спаси съкровищата на Афганистан от зверствата на войната

Афганистан обикновено възхвалява националните си герои с пищност и фанфари. Но Наджибула Попал не е запомнен с тържествена канонада, с каквато се посреща победоносният отбор по крикет, нито пък с президентски речи – като тези за геройски загинали бунтовнически лидери, разказва „Гардиън“.

В началото на 90-те години Попал е нощен пазач в Националния музей в Кабул. С настъпването на гражданската война към столицата, той и няколко негови колеги решават да скрият най-ценните предмети, включително прочутото Бактрийско съкровище – изящна златна колекция, открита в годината преди съветската инвазия през 1979-а.

Музейните работници успели някак да убедят четирима министри от правителството да използват сейф под президентския дворец, който преди това принадлежал на Централната банка.

В продължение на 11 години само седем мъже знаели къде е златото; само те имали ключове към него. Когато началниците му го попитали какво има в сейфа, Попал отвърнал – керамика без особена стойност, за да отклони любопитството.

„Дори съпругата ми не знаеше какво става“, казва той пред британското издание.

Скриването на златото се оказва безценен ход. През следващите години бунтовници и военачалници заграбват 70% от впечатляващия музеен асортимент от статуи на Буда, ислямски реликви и артефакти от I век, от Кушанската империя.

По-късно талибаните унищожават 2500 предмета, наподобяващи хора или животни. Най-известният им погром е взривяването на величествените статуи на Буда от VI век, изсечени в планините в Бамиян.

„Тези хора искаха да разрушат историята и гордостта на народа ни – казва Попал. – Ислямът не позволява това. Ако искаме да привлечем някого към исляма, трябва да му покажем посланието на религията си, а не да накърняваме неговите вярвания.“

В последните три години Попал е част от екип, подкрепен от Чикагския университет – експертите са реставрирали 300 от разрушените артефакти. Те са каталогизирали още над 100 хиляди предмета и фрагмента, върнати в държавната колекция, конфискувани от властите при опит за износ или наскоро открити при разкопки. Това лято предстои да бъде завършена първата електронна музейна база данни на Афганистан.

Междувременно, части от Бактрийското съкровище продължават да са под ключ – но други в момента са показани през публика в Япония.

Преди Националният музей в Кабул беше мрачно свидетелство за десетилетия конфликт. Днес той е символ на издържливостта и на новото начало. За разлика от съседен Иран, където предислямската история е един от стълбовете на популярната национална идентичност, афганистанците като цяло не знаят много за историческата си роля като по Пътя на коприната, казва Попал.

„Наблягането на значението на Афганистан в раждането на древните цивилизации ще помогне също за образоването на чужденците, чиито познания за старините в страната обикновено са твърде бегли – смята и Мохамед Фахим Рахими, директор на музея. – Това ще даде добра представа какво означава да си афганистанец.“

Попал вижда имитация на талибанското културно разрушение във вандалските прояви, които Ислямска държава упражнява днес над предислямските антики.

„Те трябва да построят нещо, не да рушат – казва той. – Нашият пророк Мохамед е имал приятелски отношения с всеки народ. Никой няма правото да гори културата на другите. Тя е собственост на света.“