Мечтаем за нова концертна зала? Вижте това чудо в Хамбург

Група интелектуалци в класиката подеха инициатива за строеж на нова концертна зала за симфонична музика в столицата. Според тях поводът около скандалната сделка с Царските конюшни – парцел от 7 дка в идеалния център на София, на ъгъла на булевардите „Дондуков“ и „Васил Левски“ – е подходящ, за да поведат битка за нови територии в българската култура. За съжаление, гласовете им отекват в публичното пространство с тежестта на „Фантастична симфония“ от Берлиоз, ако бе изпълнена на Женския пазар. „Площад Славейков“ направи опит да включи в разговора министъра на културата Вежди Рашидов, но от висшето арт ведомство приключиха темата със затварянето на телефонната слушалка.

Възмущението от сделката за Царските конюшни отдавна мина трите дни лимит на интерес в обществото, и докато отшумяват надеждите ни за концертна зала, нека се отдадем на мечти по току-що завършената архитектурна екстраваганца в Хамбург – Елбфилхармони, стъклена планина, проектирана от прочутия тандем Херцог & Де Мерон. Като се тегли чертата, цената й е 789 милиона евро. Тя се случва на магия – каквато би била и нашата.

Със седемгодишно закъснение и десетократно надвишен бюджет, ценителите на симфоничната музика в Хамбург скоро ще пристъпят в нов храм на изкуството. Извисявайки се на повече от 100 метра над градското пристанище, като стъклен галеон, заседнал на върха на стар тухлен склад, концертната зала Елбфилхармони изглежда толкова нереално, колкото и когато бе във вид на компютърните графики, публикувани за първи път преди 13 години, посрещнати с недоверчиви възклицания, пише Оливър Уейнрайт в „Гардиън“.

Гигантският стъклен палат се издига до покрив от разпенени върхове, описвайки развълнуван контур на фона на нискоетажния силует на града, като отломък, изкъртен от замръзналото море и поставен на брега. С вълнистите си ледникови стени, прободени от изпъкнали полукръгли отвори, формиращи малки радостно зейнали усти в лицето на ледената скала.

Въпреки националния срам от последното десетилетие, когато бюджетът й галопираше нагоре, а конструкцията затъваше в закъснения и реална опасност да остане недовършена и да се превърне в съвременна руина, този мегапроект най-накрая бе завършен – и за щастие е толкова грандиозен, колкото обещаваха неговите архитекти.

Застанали на покрива, заобиколени от спускащи се долини на блестящи бели пайети, които набъбват до настръхнала планинска верига, Жак Херцог и Пиер де Мерон никога не са изглеждали толкова облекчени.

„Имаше моменти, когато си мислехме, че тази сграда ще унищожи цялата ни кариера – казва Херцог, цитиран от „Гардиън“. – По някакъв начин ние щяхме да сме отговорни за тази пълна катастрофа, защото бяхме прелъстили хората с нашия дизайн.“

Проектът започва като нереалистичната мечта на Александър Жерар, частен предприемач и съученик на Херцог и Де Мерон, който се надява да финансира строежа с 45 луксозни апартаменти и хотел с 250 стаи, поместени в същия стъклен дворец. Той поръчал на архитектите да предложат ослепителна алтернатива на мрачния план за 90-метрова кула с офиси на медийни компании, които умряха с края на интернет бума. Звездното швейцарско дуо архитекти бързо запленява обществено въображение и през 2003-а проектът им е приет от града и приоритизиран като обект от национално значение.

Стартирал с бюджет от €77 млн. (който според Херцог бил „абсурдно нисък“), и с крайна дата през 2010 г., завършеният проект излиза десет пъти по-скъп и преминава през дълга сага от дискусии, спорове, съдбени дела и парламентарни разследвания. Резултатът е 800-страничен доклад, отбелязващ хладно, че „за да бъде сграда от публичния сектор, призната за световно архитектурно постижение, не е непременно нужно четките в тоалетните помещения да струват по €291,97 всяка.“

Очакването на откриването на залата е една от многото сюрреалистични ситуации в този разпрострял се вертикално град на културата, една сграда от вече отминаващ вид, каквато малцина биха се наели да строят в бъдеще време.

„Наистина всичко това е доста необичайно – казва Херцог, спомняйки си последните 13 години борба. – Залата стана почти случайно, благодарение на един човек, чиято идея преди години, получи някакъв вид особена инерция отдолу нагоре. С такъв проект не може да се спечели конкурс за дизайн. Вероятно ние сме последното поколение архитекти с „авторски“ стил, получили такъв шанс.“

Елбфилхармони се простира на 120 хил. кв. м. Разполага с три концертни зали – голямата е за 2100 зрители, малката е с 550 места, а третата е като студио за 170 души. Тържественото откриване с концерт ще бъде на 11 януари 2017 г.

Вижте още: МУЗЕИТЕ СА НОВИТЕ ЦЪРКВИ, ЗА ТЯХ ХАРЧАТ ДНЕШНИТЕ МЕДИЧИ

ХЕРЦОГ И ДЕ МЕРОН ПРЕСЪЗДАВАТ „ТЕЙТ“

СЛЕД АЙФЕЛОВАТА КУЛА ПАРИЖ СИ ВДИГА ТРИЪГЪЛНА КУЛА