Мечтая Морфов да остане тук…

Да имаш прогноза за нещо в страна, където няма климат, е позитивизъм, който граничи с налудничавост. Ако предсказанията ти трябва да са свързани с културата, нещата съвсем влизат в сферата на патологията. Затова няма да направя прогнози – би било твърде тъжно. Ще си помечтая обаче…

Ще си помечтая държавата най-после да забележи културата. Да престане да се сеща за нея, само когато някой някъде по света случайно е пробил или пък има нужда от артисти за предизборни агитации.

Ще си помечтая Александър Морфов да остане да работи тук и да не му се налага да събира чета, за да поправя простотиите на управниците.

Ще си помечтая Мариус Куркински, Теди Москов, Веско Ешкенази, Васко Василев и още десетки други да имат достойно място в страната, в която са принудени да живеят като отшелници или да я посещават като чужденци.

Ще си помечтая поне в една телевизия да има предаване за култура – пъстро, динамично, предизвикателно, дръзко и с поглед отвъд оградката на Министерство на културата.

Ще си помечтая музеите ни да станат приветливи за хора и да престанат да бъдат заключени гета за останки от изкуство, пазени зорко от очите на публиката от ожесточени и живеещи в социализма служители.

Ще си помечтая Destructive Creations и други такива свободни артисти като тях да си останат неинституционализирани и да не напуснат страната.

Ще си помечтая писателите и поетите да не си издават книгите сами и да могат да живеят от своя труд достойно.

Ще си помечтая най-после да спре да бъде вярно, че „музикант къща не храни“.

Ще си помечтая по екраните на телевизорите да не се показват случайни граждани, събирани по спирки, опашки в магазини и селски мегдани и нарочно натирени да пресъздават уж реални сюжети.

Ще си помечтая академиите ни по изкуства да имат плеади от нови имена, които да остават да работят тук.

Ще си помечтая за нормалност. Омръзна ми от „Български Лувър“, „Български Елвис Пресли“, „Български Франк Синатра“…

Ще си помечтая off Раковска да има независими, малки танцови трупи, артистични ателиета, малки театри, които да показват другото лице на българската култура, не това отпреди четиридесет години.

Ще си помечтая…