Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Мечтая за деня, в който ще се прегърнем

Радвайте се, че имате самочувствието и куража да ги критикувате и да им опонирате, защото ако у нас цифрите тези дни бяха скочили със стотици, едва ли щеше да ви е до това. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС - Мечтая за деня, в който ще се прегърнем

Радвайте се, че имате самочувствието и куража да ги критикувате и да им опонирате, защото ако у нас цифрите тези дни бяха скочили със стотици, едва ли щеше да ви е до това. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС

Мислех да замълча, но тъй като става въпрос за здравето и живота на всички ни, ще си позволя да кажа…

Ситуацията у нас се развива сравнително спокойно и не толкова драматично, както на други места, макар че сигурно това, което виждаме, все още е само върхът на айсберга. Но така или иначе вече втора седмица всички цифри у нас са доста ниски и това като че ли даде повод на множество специалисти да се развихрят в мненията си.

Ниският ръст на епидемията у нас не се дължи на техните мнения обаче, а на хората, които залагайки авторитета и имиджа си, работят и се борят с проблема от самото начало. Борят се въпреки нас, въпреки инфантилните ни реакции и поемайки всички негативи на мисията, която трябва да изпълнят. Радвайте се, че имате самочувствието и куража да ги критикувате и да им опонирате, защото ако у нас цифрите тези дни бяха скочили със стотици, едва ли щеше да ви е до това.

Наблюдавам хората, обикновените хора, всеки от които е неизразимо необикновен, как приемат нещата със смирение и разбиране. „Народът“ ни, слава богу, притежава животогарантираща интуиция в критични ситуации, защото когато ножът опре до кокала, не в важно дали е китайски меч, или балканска сабя. Да се опитваш да блеснеш в подобна ситуация с „особено мнение“ ми изглежда повече от нарцистично, защото, оглеждайки се самовлюбено във вира, в който можеш да се удавиш, в този случай ще повлечеш след себе си цяла лавина.

Винаги съм имала „особено мнение“ към властта, към всяка власт, но нека да не се изповядвам сега и аз на фона на пандемията… В този случай, макар че съм свикнала да ходя на ден по няколко километра, се чувствам като животно в клетка, обаче си налягам парцалките и се подчинявам с респект – защото единственото, което искам, е това да свърши колкото е възможно по-скоро. Денят, в който ще можем да излезем по улиците и да се прегърнем спокойно, ще бъде най-щастливият в живота ми!

Представям си го във всеки момент и във всяка мисъл!


Текстът е от профила на авторката във Фейсбук.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах