Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Мечтая за деня, в който ще се прегърнем

Радвайте се, че имате самочувствието и куража да ги критикувате и да им опонирате, защото ако у нас цифрите тези дни бяха скочили със стотици, едва ли щеше да ви е до това. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС - Мечтая за деня, в който ще се прегърнем

Радвайте се, че имате самочувствието и куража да ги критикувате и да им опонирате, защото ако у нас цифрите тези дни бяха скочили със стотици, едва ли щеше да ви е до това. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС

Мислех да замълча, но тъй като става въпрос за здравето и живота на всички ни, ще си позволя да кажа…

Ситуацията у нас се развива сравнително спокойно и не толкова драматично, както на други места, макар че сигурно това, което виждаме, все още е само върхът на айсберга. Но така или иначе вече втора седмица всички цифри у нас са доста ниски и това като че ли даде повод на множество специалисти да се развихрят в мненията си.

Ниският ръст на епидемията у нас не се дължи на техните мнения обаче, а на хората, които залагайки авторитета и имиджа си, работят и се борят с проблема от самото начало. Борят се въпреки нас, въпреки инфантилните ни реакции и поемайки всички негативи на мисията, която трябва да изпълнят. Радвайте се, че имате самочувствието и куража да ги критикувате и да им опонирате, защото ако у нас цифрите тези дни бяха скочили със стотици, едва ли щеше да ви е до това.

Наблюдавам хората, обикновените хора, всеки от които е неизразимо необикновен, как приемат нещата със смирение и разбиране. „Народът“ ни, слава богу, притежава животогарантираща интуиция в критични ситуации, защото когато ножът опре до кокала, не в важно дали е китайски меч, или балканска сабя. Да се опитваш да блеснеш в подобна ситуация с „особено мнение“ ми изглежда повече от нарцистично, защото, оглеждайки се самовлюбено във вира, в който можеш да се удавиш, в този случай ще повлечеш след себе си цяла лавина.

Фантастико

Винаги съм имала „особено мнение“ към властта, към всяка власт, но нека да не се изповядвам сега и аз на фона на пандемията… В този случай, макар че съм свикнала да ходя на ден по няколко километра, се чувствам като животно в клетка, обаче си налягам парцалките и се подчинявам с респект – защото единственото, което искам, е това да свърши колкото е възможно по-скоро. Денят, в който ще можем да излезем по улиците и да се прегърнем спокойно, ще бъде най-щастливият в живота ми!

Представям си го във всеки момент и във всяка мисъл!


Текстът е от профила на авторката във Фейсбук.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах