Мечтая за деня, в който ще се прегърнем

Радвайте се, че имате самочувствието и куража да ги критикувате и да им опонирате, защото ако у нас цифрите тези дни бяха скочили със стотици, едва ли щеше да ви е до това. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС - Мечтая за деня, в който ще се прегърнем

Радвайте се, че имате самочувствието и куража да ги критикувате и да им опонирате, защото ако у нас цифрите тези дни бяха скочили със стотици, едва ли щеше да ви е до това. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС

Мислех да замълча, но тъй като става въпрос за здравето и живота на всички ни, ще си позволя да кажа…

Ситуацията у нас се развива сравнително спокойно и не толкова драматично, както на други места, макар че сигурно това, което виждаме, все още е само върхът на айсберга. Но така или иначе вече втора седмица всички цифри у нас са доста ниски и това като че ли даде повод на множество специалисти да се развихрят в мненията си.

Ниският ръст на епидемията у нас не се дължи на техните мнения обаче, а на хората, които залагайки авторитета и имиджа си, работят и се борят с проблема от самото начало. Борят се въпреки нас, въпреки инфантилните ни реакции и поемайки всички негативи на мисията, която трябва да изпълнят. Радвайте се, че имате самочувствието и куража да ги критикувате и да им опонирате, защото ако у нас цифрите тези дни бяха скочили със стотици, едва ли щеше да ви е до това.

Наблюдавам хората, обикновените хора, всеки от които е неизразимо необикновен, как приемат нещата със смирение и разбиране. „Народът“ ни, слава богу, притежава животогарантираща интуиция в критични ситуации, защото когато ножът опре до кокала, не в важно дали е китайски меч, или балканска сабя. Да се опитваш да блеснеш в подобна ситуация с „особено мнение“ ми изглежда повече от нарцистично, защото, оглеждайки се самовлюбено във вира, в който можеш да се удавиш, в този случай ще повлечеш след себе си цяла лавина.

Америка за България

Винаги съм имала „особено мнение“ към властта, към всяка власт, но нека да не се изповядвам сега и аз на фона на пандемията… В този случай, макар че съм свикнала да ходя на ден по няколко километра, се чувствам като животно в клетка, обаче си налягам парцалките и се подчинявам с респект – защото единственото, което искам, е това да свърши колкото е възможно по-скоро. Денят, в който ще можем да излезем по улиците и да се прегърнем спокойно, ще бъде най-щастливият в живота ми!

Представям си го във всеки момент и във всяка мисъл!


Текстът е от профила на авторката във Фейсбук.

Colibri april 2017

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg