Меден месец на Марс – след около 50 години

Представете си хотел с изглед, който се сменя непрекъснато – 18 изгрева и залеза всеки ден, храната се рее във въздуха и влиза без усилие направо в устата ти, правиш секс при нулева гравитация… Това е Марс, където след 50 години всеки с малко повече пари ще може да отиде на меден месец, твърди космическият архитект на НАСА Брент Шерууд.

Роден в същата година като НАСА – 1958-а, Шерууд е дипломиран архитект и космически инженер. Прекарал последния четвърт век в работа по планове на орбитални градове и създаване на обиталища на чужди планети, той е убеден, че е само въпрос на време пътуванията в космоса да се превърнат в обичайна възможност за ваканция, а ние, хората ще можем да живеем или работим на Луната.

И всъщност проблемът това да стане съвсем скоро е само един. „Никой не знае как да готви в космоса“, обяснява Шерууд. „Ако не можеш да си направиш мартини или да забъркаш омлет, защо ти е хотел в космоса? Никой няма да плати 1 милион долара на нощ и да яде полуфабрикати от микровълновата“, пояснява той.

Архитектите на космоса стават все по-важни с напредването на гражданското пътуване из Вселената – от проблемите на Ричард Брансън да реализира разходки сред звездите до мегапроекта „Марс 1“, който планира в своеобразно риалити да изпрати с еднопосочен билет доброволци да колонизират Червената планета през 2024 г.

Знаете ли, че първата космическа станция, Skylab, изстреляна в орбита около Земята от 1973 до 1979 г., и до момента е най-просторното „жилище“, пращано в космоса? В сравнение с настоящата Международна космическа станция тя е била истински палат – и то само защото не е била построена с тази цел, а е била преработен горивен резервоар от гигантската ракета „Сатурн 5“. Още тогава се появява, благодарение на дизайнера Реймънд Луи, илюминаторът – малкото прозорче, с което и до днес се свързват астронавтите… и което им създава усещането, че не са запечатани в консервна кутия.

„Това е най-големият апарат с хора, който сме изпращали в космоса“, коментира Шерууд. „Оттогава цялата американска космическа програма е ограничена до 4-метрови помещения. И още не знаем как да правим големи прозорци“, добавя той.

Диаметърът на изстрелващата ракета определя размерите на нещата, които могат да бъдат изпратени в космоса също както сградите на Земята се проектират така, че да паснат на строителната си площадка. Но докато към земните сгради може да бъдат изпращани нови и нови строителни материали, в космоса нещата стоят по друг начин – 500 хиляди долара струва да изпратиш една-едничка тухла до Луната.

В резултат предизвикателството винаги е било да се изобретят ултралеки материали, придружени с някакъв тип сглобяване като на Икеа – и с надеждата изобщо да няма нужда от отвертка или други инструменти. Нещо повече – в момента усилено се работи върху надуваеми структури, които просто да бъдат свити и пакетирани на борда на космическия кораб. Това например ще се случи на Международната космическа станция – компанията „Бигълоу“, основана през 1998 г. от собственик на успешна верига евтини мотели, има 18-милионен договор с НАСА да инсталира първото надуваемо съоръжение на МКС през тази година.

Дори това да звучи като от лековат научно-фантастичен филм, „Бигълоу“ всъщност е създала една от най-напредналите технологични фабрики – те са изобретили „течно кристален полиакрилен суперфибър“, който е двойно по-здрав от кевлар и може да устои на удар от микрометеорити. Компанията усилено работи и върху по-големи модули и вече прави реалистични планове за космически хотел. За съжаление на туристите, цените няма да са като в мотелите на собственика…