Пролетен базар на книгата

Меракът на леля Денка

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Меракът на леля Денка

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Късно вечерта леля Денка – една от чистачките в Министерския съвет, остави най-после парцала настрана и седна на едно свободно бюро да си почине. Вече нямаше толкова много работа, откакто започнаха уволненията, а днес и поредната група подаде „доброволно” оставка и кабинетите се поопразниха.

Замисли се върху съветите на колежката си кака Величка от партера, която всеки път я подканяше – „кандидатствай, ма, сега е моментът, а и имаш всички данни”. Реши да я послуша и написа „Заявление”. И макар че никога не бе чувала за мераците на Михалаки Георгиевия чичо Денчо, започна направо в неговия дух.

„Никога не съм имала апартамент. Никакъв. Този, в който живеем, е купен от мъжа ми две години, преди да се запознаем. Нямаме и тераса, защото блокът е от старите панелни фондови жилища. Израснала съм в трудово семейство с филия хляб с мас, но без червен пипер, защото нямахме толкова пари. Единият ми дядо беше в лагера в Белене като затворник, а другият – също там, но като пазач. Никога не съм била чистачка в Корпоративна банка. Имам диплома от Университета в гара Бов за успешно завършен двуседмичен курс по „Офис етика и мениджмънт на антропологичната социология”, както и грамота за редовно присъствие.”

Прочете внимателно написаното и остана доволна. Нямаше какво повече да се добави. Биографията ѝ напълно отговаряше на най-важните критерии. Сега трябваше само един силен финал.

„С настоящето моля да бъда назначена на отговорна длъжност, за да запълня празнината от квалифицирани кадри след оттеглянето на толкова много наши хора. Вие преценете къде ще бъда най-полезна – не държа непременно на министерско кресло. Може да е например заместник-министър или шеф на агенция, защото там гладът от кадри сега е най-голям, докато средният ешелон е сравнително непокътнат. Ще отдам всичките си сили, за да изчистим името на партията. Може да не се съмнявате в опита ми по чистотата.”

Подписа се внимателно и отиде да го остави в папката на секретарката Му. И с трепет и надежда зачака дали ще бъде положителна резолюцията. Защо пък не! Нали и на такива хора трябва да им дойде редът. Като на другите преди тях.


Източник: в. „Стършел“

Bookshop 300×250 3
ДС