Театър 199 затвори за лятната си почивка. Съвсем заслужена, защото на подземната сцена гледахме качествени пиеси, реализирани от най-добрите ни режисьори и с каймака на актьорското ни съсловие. Целият работен ритъм в един театър зависи от избора, а в Театър 199 той е отличен.
Финалното представление към края на юли, когато по другите софийски сцени цари ваканционна тишина (или водят междуличностни войни), беше „Мери Джейн“, постановка на Максима Боева. Необичайният текст е на американката Ейми Херцог, отличена с „Пулицър“ за друга своя пиеса – „4000 мили“, която се играе също в Театър 199 от поне 5 години.
С какво е по-различна „Мери Джейн“ от масовите текстове за сцена? Главният персонаж е млада жена, която стои в болница заради новороденото си момченце, развило церебрална парализа, претърпяло мозъчни кръвоизливи. Жената, която се казва Мери Джейн, не излиза от сцената през цялото време на представлението. Страхотна роля на Катерина Стоянова, която издържа напрежението заради непрестанните срещи на своя персонаж с лекари, медицински сестри и приятели, с които обменя информации и чувства относно състоянието на детето ѝ. Вече знаем повече за ужасяващите последствия на тази болест и се дивим на волята и устойчивостта на младата жена.
За да избере този сюжет, Ейми Херцог има лична причина, както ни информират бележките в програмата на спектакъла – едно от нейните деца страда от невромускулно заболяване, наречено миопатичен синдром. Болестта се появява след раждането и през юношеството, лишавайки страдалеца от нормалните движения. Болното момченце в спектакъла зрителите не виждат, то остава скрито в кошарка на екрана на прожекция зад завеса. Пиесата е създадена заради образа на майката, която не пада духом нито за минута и храбро поддържа диалог с посетителите. Защото говорят единствено за нейното дете. Няма вайкане, оплаквания, сълзи. Смела жена, която пресича всякакви опити за съжаление, съпричастие, помощ.
Толкова се впечатлих от играта на неизвестната ми Катерина Стоянова, че у дома незабавно се зарових в информациите за нея. Тя завършва НАТФИЗ при проф. Пламен Марков през 2017 г. Най-известната постановка, в която е играла досега, е „4000 мили“, пак в театър 199. С режисьорката Максима Боева се познават от студентските години, където Максима пък учи в режисьорския клас на Пламен Марков. Когато младата режисьорка се готви да работи над драматизацията на „Войната не е с лице на жена“ от нобелистката Светлана Алексиевич, извиква и Катерина в екипа си. Спектакълът със заглавие „Косвени щети“ излиза на студентската сцена в НАТФИЗ и после се закотвя в Театър „Азарян“. Силен спектакъл с участието на шест актриси в ролите на жени, които разказват за преживяванията си във войната. Историите са автентично случили се и покъртват с женското опитомяване на жестокостите и безсмисления военен патос. Актрисите получават „Икар“ за дебют.
Максима Боева е амбициозна и талантлива дама от групата на младите режисьорки, които се появяват на различни сцени от 8-10 години. Нейна работа е и „Мери Джейн“. След НАТФИЗ тя отиде да работи в Шуменския театър и в миналите няколко години получи немалко награди на театралните фестивали в региона. Нейна постановка беше нашумялата „Нирвана“ с Ирина Митева в ролята на Лора, която получи 4 номинации за „Икар“. Сега в „Мери Джейн“ режисьорката изправя срещу клетата майка лекарките, сестрите и приятелките – в техните образи са Елена Телбис (с две роли), Ангелина Славова (с две роли), Жана Рашева (с две роли) и Елена Хрант. Мисля, че студеното, внимателно поведение на Елена Телбис, също в ролята на майка на болно дете, e най-точната реакция в напоената с болка атмосфера.
„Мери Джейн“ увенча полусезона на Театър 199 за 2023 г. Сигурен съм, че тепърва ще привлича вниманието на театрали и зрители.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение