Мерцедесът на Синода даде заден

Владици пишат обяснения, че изявлението за насилието над деца не е официална позиция на Патриаршията

„Във връзка с разпространеното „Становище на Св. Синод” относно проекта за Националната стратегия за детето за следващите десет години, сме длъжни да заявим, че подобен документ не е бил официално обсъждан в заседание на Св. Синод на БПЦ-БП“, твърди Русенският митрополит Наум. - Мерцедесът на Синода даде заден

„Във връзка с разпространеното „Становище на Св. Синод” относно проекта за Националната стратегия за детето за следващите десет години, сме длъжни да заявим, че подобен документ не е бил официално обсъждан в заседание на Св. Синод на БПЦ-БП“, твърди Русенският митрополит Наум.

Синодалните старци дръпнаха спирачката на мерцедеса и върнаха ролекса си с няколко дни назад.

След като становището на Светия синод относно Стратегията за детето 2019 – 2030 г. няколко дни стоя необезпокоявано на сайта на Патриаршията, днес то вече не е там, а двама владици един след друг спешно пишат обяснения.

Вижте още: ЦЪРКВАТА МЕЖДУ ВЯРА И ШАМАРА

Русенският митрополит Наум изпрати до медиите писмо, в което заявява:

„Във връзка с разпространеното „Становище на Св. Синод” относно проекта за Националната стратегия за детето за следващите десет години, сме длъжни да заявим, че подобен документ не е бил официално обсъждан в заседание на Св. Синод на БПЦ-БП. Текстовете на „Становището”, обвързващи БПЦ-БП като институция, са лично творение-проект на г-жа Десислава Панайотова, сътрудник в Отдел „Културно-просветен” при Синодалната канцелария, но това в никакъв случай не означава, че Св. Синод ще ги приеме безпрекословно и недвусмислено“.

Малко след него се включи и Ловчанският владика Гавриил, чието изявление може да бъде открито на сайта http://www.bg-patriarshia.bg:

„Становището на Св. Синод за националната стратегия на детето беше свалена от сайта на Св. Синод.

Каква е моята вина?

Около 4 дни преди 8 февруари разбрахме, че последният срок за давене на становище в сайта на Министерски съвет за обществено обсъждане е 8.02.2019 г. Лично към мене се обръщаха много хора, като молеха непременно по този животрептящ въпрос, касаещ бъдещето на децата на България, Св. Синод да даде становище. Обърнах се към хора, с които Св. Синод работи, които са помагали за изработване на концепции и становища по разни въпроси, но никой от тях нямаше в момента готовност да предложи текст по въпроса. Само Десислава Панайотова беше работила по въпроса и написа Проекто-текст на становище на Св. Синод за Стратегията. След прочитане на нейния материал, бяхме ѝ казали да го съкрати и най-много да наблегне на въпросите, които се поставят за разглеждане в новата Стратегия за детето, като за абортите с 2-3 изречения да потвърди тяхната неприемливост от Св. Църква. Последната ѝ редакция аз нямах време да прочета, но бях сигурен, че е спазила указанията. Оказа се, че тя почти не е променила предишния си текст.

Гл. секретар на Св. Синод еп. Герасим на 06.02. разпрати текста на всички митрополити от Св. Синод на БПЦ. Никой от владиците не отговори, че е против, нито имаше предложения за коригиране на текста, а двама митрополити са казали, че Проекто-становището да се пусне в сайта на МС, за да спазим срока 08.02., а после то трябва да се доусъвършенства.

Трябва да отбележа, че по повод публикуваното становище в сайта на МС, където са публикувани неговите последни 3 точки, много родители благодарят на Св. Синод на БПЦ за това, че с нашата своевременна честна църковна позиция ние сме защитили бъдещето на българските деца.“

Митрополитите очевидно имат проблем. В продължение на три дни официално изявление стои на официален сайт, а във всички медии тече обсъждане на тезите в него. Едва когато реакциите на хората стават неудържими, а Синодът се усеща атакуван, става ясно, че това не е официално изявление, че е поставено случайно от неоторизиран човек, при това – жена.

Църквата е чиста, казват владиците. Станало е случайно, тази жена не е разбрала какво искаме да кажем, не ни е питала, своеволничела е.

Нека приемем, че говорят истината. Тогава съм склонна да ги призова да се огледат за другите „своеволия“ в собствените им документи. Например тези, които заклеймяват асистираната репродукция.

Светият Синод или незнайна своеволна ръка е поставила в текста „Православно становище относно асистираната репродукция“ на сайта на Патриаршията тези думи:

„47) In vitro фертилизацията предоставя възможност и на безбрачни майки да придобият дете. Такава алтернатива обаче трябва да бъде отхвърлена, не само защото се подразбира, че е извънбрачно раждане, но и защото тук се програмира отглеждане на детето без баща, което е нечестно спрямо детето.

В контекста на същата логика могат да се поставят и случаите на фертилизация със сперма на починал съпруг или със замразен ембрион след смъртта му.“

Или пък тези, които граничат с нацизъм:

„Безплодието обаче представлява понякога онази природна клапа, чрез която се предпазват от свръхобременяване хора, които трудно биха могли да поемат тежестта на детеродието. Често, когато такива хора упорстват в желанието си и придобиват деца, те се сблъскват с неразрешими проблеми“.

От подобна позиция не е трудно да се стигне до „своеволно“ анатемосване на абортите или до идеята за физическо насилие над деца.

В документите, публикувани в сайта на Патриаршията, могат да бъдат открити при внимателно търсене разпръснати всички постулати от вече отстранения текст на становището, написано от д-р Десислава Панайотова. Тя самата е редовен автор на сайта, което не е в подкрепа на тезата, че е своеволничела. Тя е и първият православен богослов, осъден от Сдружение за йога и медитация „Шри Чинмой Център“ за дискриминация. Това се е случило преди близо 2 години, но явно не е повлияло на позицията ѝ в Синода.

Светите отци очевидно са притеснени от факта, че не получиха изрична и пълна подкрепа от обществото за ретроградните си позиции за абортите, възпитанието на децата и религиозното образование в училище. Сега бързо прикриват следите, но това не означава промяна в мнението им. Становището, което събуди духовете и отвори разговор за адаптивността на владиците към новите реалности, стои непокътнато на сайта на Министерски съвет за обществено обсъждане на Националната стратегия за детето 2019 – 2030 г.

Разговорът не е приключил. Митрополитите трябва да изяснят първо между себе си позициите си по най-важните въпроси на обществото. Те не са абортите и шамарите. Хората имат нужда не от забрани, а от духовна помощ. Всеобщо е усещането, че духовните пастири на българското православие не им я осигурява. Разривът между миряни и духовници става почти толкова дълбок, колкото пропастта между бедни и богати, между образовани и невежи. А църквата би трябвало да бъде мост.

ДС