„Месото не расте по дърветата“

Брутални илюстрации за нехайната консумация на месо показват консуматорското отношение на хората към животните, съобщава „Берлинер Цайтунг“. Произведенията на художничката и веган Каролин Гюнтер са подредени в Берлинската галерия „Арнарсон и Зеемер“, част от изложбата „За месото“, открита на 23 февруари.

По данни на Световния фонд за природа, около 700 милиона животни в Германия се използват за хранителни цели. Всяка година се убиват около 750 милиона животни, включително кокошки носачки, пилета бройлери, пуйки, говеда, свине и крави. Швейцарската художничка Каролин Гюнтер, по-известна още като Каролета, представя серия от 8 илюстрации, които поставят темата за консумацията на месо и фабричното земеделие. Освен „ядливи“ животни, в някои от творбите си включва и „неядливи“, например котки и кучета, като по този начин цели да премахне тази категоризация.

„Първото нещо, което трябва да направим, е да спрем изкуственото развъждане и отглеждане на животни в такъв огромен мащаб – казва Гюнтер. – И ако в даден момент утопията се превърне в реалност и животните спрат да се използват за храна или за дрехи, тогава те биха могли просто да съществуват заради самите себе си. Като хората.“

Самата тя не яде риба и месо повече от 35 години, а сега е на 39.

„Последно ядох месо в детската градина“, признава тя в интервю за „Берлинер Цайтунг“.

Спомня си, че за обяд им сервирали черен дроб, а тя изпитала такава погнуса, че вместо да го преглътне, предпочела да го крие в устата чак до вечерта, когато майка ú го взела. Оттогава месото няма място на масата ú.

Детските си спомени художничката вплита в произведенията си, каквато е историята зад „Jump Apart“. Когато била на около пет или шест години, родителите ú заминали за няколко дни и я оставили при баба ú и дядо ú във фермата. Когато вечерта се разплакала за родителите си, дядо ú, за да я утеши, донесъл в леглото ú малко зайче. Няколко месеца по-късно отново посетила фермата и забелязала, че вратът на едно от зайчетата бил счупен, а козината – проскубана.

Идеята какво страдание причиняваме на животните, отнасяйки се с тях като с играчки, тя вплита в концепцията на тази илюстрация, откъдето и името ú „Jump Apart“ (букв. скок на части).

Зад „Jump Apart“ се крие неин травмиращ спомен от детството.

Гюнтер обаче обяснява присъствието на децата в творбите си не със собствените си травми от детството.

„Мисля, че децата са възможно най-далеч от темата“, казва Каролета.

Те мислят, че месото расте по дърветата и дори не си дават сметка какво има в любимия им колбас, как е направен и как изглежда животното, което е трябвало да умре за него, вярва тя, защото „ако знаеха, нямаше да го ядат“. „The Meat Tree“ иска да илюстрира точно това. Вместо плодове, от дървото висят парчета месо, а около него танцуват пет щастливи малки човечета, хванати за ръце.

На пръв поглед нейните творби са невинни, събуждат умиление и дори предразполагат към мечтателност. Вероятно човек би понечил да ги окачи на стената вкъщи, но всъщност това е естетизирана бруталност. Един по-задълбочен поглед би могъл да види агресията зад флоралните елементи.

Преди да стигнат до Берлинската галерия, илюстрациите се появяват в книгата на Каролин Гюнтер „Така сме го правили винаги“ през 2020 г. Представяни са и в Лондон, а през януари тази година са участвали в изложба в галерия „Bethanien“ в Берлин-Кройцберг. Някои имат номинация на Световните награди за илюстрация в Сеул.

Изложбата „За месото“ на Каролета може да се разгледа в Берлин до 23 март.

Илюстрациите на пръв поглед са почти романтични, но внимателно вглеждане разкрива суровата реалност.