Меценатството и ние, смешниците

Снимка: Гергана Димитрова - Меценатството и ние, смешниците

Снимка: Гергана Димитрова

Щетите от последните избори като че ли бяха по-големи от победите – по-малко за политиците и повече и за творците, които изразиха публично подкрепата си за тях. Бях решила да не пиша за това, защото е някак под достойнството на много от нас, артистите – но след като срещнах вече няколко пъти иронични забележки за „меценатството“ и за „художествено-творческата интелигенция“, която се ползва от него, реших все пак да кажа.

Разбира се, ние сме специалисти по всичко – от съдебна система до финансиране на културата – и не е проблем да разпънем някого, ако случайно изпусне дума като „меценат“, свързвайки го с дейността на Общината. Тогава справедливият гняв на достойния и неподвластен на никакви компромиси гражданин се възправя с ярост и се изсипва върху бедната културтрегерска глава, заклеймявайки тази проява на сервилност. Няма значение, кой го е казал, какъв е този човек, в повечето случаи направил чудеса за мършавата ни културна практика – всичко това няма значение. Важното е той да бъде охулен, а чрез него индиректно да бъде охулена и културната политика на кмета… Такъв вид незачитане на личността, която и да било личност – а тук става дума за личност, направила великолепни неща за столичния културен живот – е симптом на тежък болшевизъм, за скъсване с реалността и за сляпо следване на „партийната повеля“ по всички начини и на всяка цена.

Тази тема за ляво и дясно финансиране на културата отдавна се търкаля наляво-надясно и най-вече в устите на някои „десни“ експерти по въпроса, които твърдят, че културата трябва да се раздържави. Това е прекрасна идея, която с пълна сила осигурява присъствието на чалгата във всичките ѝ форми (не че сега не присъства, но все пак има и някакви други острови на мисълта). Направете го и бъдете спокойни, че изкуството отива в добри, частни ръце, които само мислят как българската култура да се развива и да просперира – както е известно, у нас частните фондации и инициативи, подкрепящи изкуството, се прескачат и се задъхват в желанието си да меценатстват в културната област.

Вчера попаднах на диалог между активистка от „дясно“ и един от най-впечатляващите наши кинооператори и режисьори, в който той беше наречен без всякакво замисляне „смешник“, защото изказа мнението си за изборите. Няма значение, че той е един от най-изявените български интелектуалци, доказан и приет навсякъде – важното е, че другарският съд от „дясно“ преценява, че поведението му не е адекватно на „десните“ цели.

Докато отношението към „художествено-творческата интелигенция“ (иронията към соцтермина е ясна – така ни наричат от „дясно“) е такова, то не може да има никакви изисквания към нас. Никакви. Но и аз няма никога да се съобразя с изискванията на някой комсомолец-демократ към социалното ми поведение. Всичко е точно.

Bookshop 728×90