Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Мевляна̀ Румѝ, който откри, че човек и Бог са едно

Той е най-известният мюсюлмански поет мистик, делящ славата си на велик словотворец само с Омар Хаям

Eдуард Додуъл, „Views in Greece“, 1821 г., изобразяващ събиране на ордена на дервишите в Гърция. - Мевляна̀ Румѝ, който откри, че човек и Бог са едно

Eдуард Додуъл, „Views in Greece“, 1821 г., изобразяващ събиране на ордена на дервишите в Гърция.

Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ е не само поет на своето време, но и един от философите на всички времена. Неговата мистична и метафорична поезия бе приета от хората на съвремието като създадена специално за тях. Роден е преди 813 г. на днешния ден, 30 септември.

Многотомният му труд „Маснави” (Поема за скрития смисъл), наричан понякога и „персийският Коран”, се смята не просто за изключително литературно произведение, но и за енциклопедия на суфизма – ислямския мистицизъм с древни корени.

Суфизмът, възникнал след появата на исляма през 7. век, се родее с много по-древни мистични учения, включително с орфическите традиции, богомилството и платонизма. Той е едновременно и продукт на елитарно съзнание, но и „народна религия”, форма на протест срещу социалната система. Обединяващ религиозно мистичното мислене с рационалната философия, суфизмът – и благодарение на Румѝ, е метафорично осмисляне на света.

Като единно учение суфизмът се оформя в началото на 13. век. По това време започват да се появяват образователни центрове, ръководени от шейхове наставници, които обучават учениците си във философията на Пътя. Тези центрове се превръщат в мистични школи и по-късно прерастват в ордени. Румѝ става вдъхновител на подобен орден – Маулавия, известен като „Братството на въртящите се дервиши”.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Румѝ, „наставникът със сияещо сърце”, както го нарича по-късният поет Джами, е роден през 1207 г. в северен Афганистан в семейството на ислямския богослов Бах ад-Дин Валад. През 1215 г. Валад заедно със семейството си и 40 ученици, разтревожен от възможни репресии заради проповеди срещу властта, тръгва към Мека под предлог, че отива на поклонение, но всъщност се отправя към западния селджукски султанат в Мала Азия. Спират в град Нишапур. Там знаменитият поет Атар прави едно от великите си прорицания, като вижда съвсем младия Румѝ. Той казва на баща му:

„Скоро ще дойде времето, когато синът ти ще разпали огън в сърцата, скърбящи за света”.

Атар подарява на Румѝ „Книгата на тайните”, която поетът пази през целия си живот и в която търси отговори на всички свои болки и терзания. Разказват още, че в Дамаск мислителят Ибн Ал-Араби, виждайки Румѝ, който върви след баща си, възкликва:

„Ето океан, разливащ се зад езеро!”.

След няколко години странстване семейството на Валад се установява в град Коня. По това време всички учени, поети и мистици на мюсюлманския свят се стремят именно към този град – той бил едно от малкото безопасни места по времето на монголското нашествие, опустошило голяма част от мюсюлманските земи. Затова интелектуалният и религиозен живот в Коня бил особено интензивен. Литературният език бил персийският, но населението говорело на гръцки и турски. Затова Румѝ пишел и на тези два езика.

През 1228 г. баща му става ръководител на главната школа на града. Три години по-късно умира, а Румѝ го наследява на поста му. Но скоро поетът заминава за Алепо, а после и в Дамаск, където учи при Ибн Ал-Араби. През 1244 г. Румѝ се връща в Коня, където среща пътуващия суфистки проповедник Шамс ал-Дин Мухамад ал-Табризи, чиито възгледи – еклектична смес на вярвания от нормативната религия и възторжена мистика, му оказват огромно влияние. Именно Шамс от Табризи запалва в сърцето на Румѝ огъня на мистичната любов – абсолютна и всепоглъщаща. Общуването между двамата било толкова интензивно, че събудило ревност у учениците на Румѝ. Не след дълго те убили Шамс.

Скръбта на Румѝ заради тази смърт била толкова силна, че изострила до крайност сетивата му и възприятията за света. Сблъскал се отблизо с насилието и несправедливостта, останал насаме със смъртта и страданието, Румѝ се опитва да намери отговор на въпроса: „Как може Бог, така милосърден и справедлив, да допуска съществуването на злото в света?“. Трудността да бъде обяснен този парадокс го води до идеята, че Божият промисъл е непознаваем и затова трябва да се признае вярата като любов към Бог. Така вярата, която е любов, не изпитва нужда от доказателства. Румѝ сравнява любовта към бог с опиянение и екстаз, които парадоксално водят до отрезвяване и разбиване на предразсъдъците.

Безграничната вяра, казват мистиците, вдъхновени от Румѝ, ги освобождава от нуждата да се подчиняват на друга воля, различна от Божията и освобождава човек от властта на земните управници, както и от догмите на религиозните авторитети. Свободата на човека е Божия милост.

Като духовен последовател на християнските гностици, Румѝ заявява:

„Изразът „Аз съм Бог” е израз на върховно смирение. Човек, който казва „Аз съм слуга на Бог” всъщност твърди, че съществува отделно Аз и отделен Бог. Този, който казва „Аз съм Бог” всъщност казва: „Мен ме няма. Бог е всичко, нищо не съществува, освен Него, аз съм чисто небитие, аз съм нищо”.

След смъртта на Шамс Румѝ започва да преподава все по-активно своята специфична амалгама от класически ислям и мистика. Отдава огромно значение на слушането на музика и пеенето, а също и на танците по време на религиозни служения. Той смятал, че земната музика е „отражение на музиката в небесните сфери, изначален трепет на творението”. Именно в неговата школа е създаден свещеният танц на дервишите, който носи характера на истинско богослужение и олицетворява въртенето на планетите, тържествуващата радост на космическия танц на светилата.

След смъртта на Румѝ през 1273 г. орденът му Маулавия постепенно се разраства в цялата Османска империя. Има места, на които съществува и до днес. Послушниците от този орден се изолират от обществото много по-дълго от останалите братства. Те прекарват в манастир 1001 дни. Първата година е посветена на служене на ближния, втората – на служене на Бог, а третата е посветена на грижите за собствената душа. Младият дервиш живее в общността и води живот в строго въздържание. Когато бъде посветен, той започва да участва в церемонията на космическия танц. Танцьорите са облечени в бели дрехи, символизиращи погребален саван, с високи шапки, напомнящи надгробен камък, обгърнати в черни наметала, символизиращи гроба, които хвърлят в началото на танца като знак за освобождаване от плътската обвивка за ново раждане. Те танцуват около застаналия в средата шейх като планети около слънцето. Звуците на флейтата и барабана осъществяват връзката с Бог.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах