Ябълки, моми със сукмани, шарени пилета, коне, моми без сукмани, звезди, мустакати селяни, плодове, чешми, дребен рогат добитък и още моми… Всички те населяват картините в новата експозиция в седем зали на Националната галерия, филиал Двореца. Там се представени 55 живописни произведения на Димитър Казаков – Нерон (1933-1992), предимно от голямоформатното му творчество. Работи на художника, един от най-оригиналните български автори не само на своето поколение, и днес често се появяват на търгове.
Хора, животни и символи, погледнати от необичайни ъгли, разположени в „обърнатото пространство” на Казаков, плуват в етера, сякаш вдигнати и завихрени от ураганния талант на художника. Носят се в привиден хаос, но здраво свързани символно-смислово, цветово и композиционно.
Това е стилът на Димитър Казаков – близък до наивизма, неофолклоризма, магическия реализъм… но напълно оригинален, с корени в селското му детство и убедеността, че продължава работата на художниците, изрисували стените на Казанлъшката гробница, на Боянската църква, православната иконописна традиция и още по-назад – до изкуството на етруските и Микена.

„Моми“
Този стил обаче не се ражда изведнъж. В една от залите са показани няколко ранни работи на Казаков от 60-те години, в които може да се види как започват да се появяват любимите му символи, моми и фолклорни елементи.
„Една от нашите цели – обяснява кураторката на изложбата, Сузана Каранфилова – е да покажем, че голяма част най-добрите творби на Нерон се намират в държавните, общински галерии. Това е така, защото по време на най-силния творчески период на художника в края на 70-те и начаото на 80-те, държавна комисия е правила много откупки, които впоследствие са били разпределяни из музеите в страната.“
В седем от залите на НХГ са подредени платна (всъщност Казаков често рисува и върху плоскости от масивно дърво), собственост на Националната галерия, СГХГ, ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев” – Плевен, галериите в Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Плевен и Ловеч, Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна. Тези картини рядко напускат регионалните галерии, а сега за първи път са на едно място – от 7 юли до 18 септември.

„Приседнали на земята“, 1982, Художествена галерия Добрич
Димитър Казаков е роден на 22 юни 1933 г. в с. Царски извор, Великотърновско. През 1951-а постъпва в първия випуск на Художествената гимназия в София. Завършва Националната художествена академия, специалност „Графика”, при проф. Евтим Томов през 1965-а.
От 1965-а до 1972-а живее и работи в Пазарджик, където е изпратен по разпределение. През 1967 г. получава Наградата на Съюза на българските художници за графика. От 1968-а е редовен член на Съюза на българските художници. През 1972 г. напуска Пазарджик и се установява се в с. Божурище край София заедно със семейството си. Работи като щатен художник при Военното поделение в Божурище до 1977-а. Често се лекува в болници и санаториуми заради заболяване от астма. Умира на 16 януари 1992-а в дома си в Божурище.
В периода 1965-1990 Димитър Казаков редовно участва с живописни творби, акварели и рисунки в Общи художествени изложби, организирани в София, Берлин, Сао Пауло, Анкара, Вашингтон, Париж, Дюселдорф, Токио, Ню Йорк, Мадрид, Базел, Ним и други. Представя над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина.

„Заплаха за слънцето“, 1979, Художествена галерия Ловеч

Композиция, ХГ Дарение Колекция Светлин Русев

„Момиче с плодове“, 1976, Национална галерия

„Химн“, 1979, СГХГ
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение