„Международен Букър“ за индийска писателка, оцеляла в семейния живот и след опит за покушение

Историческа победа отчете писателката, активист и адвокат Бану Муштак, тазгодишната носителка на наградата „Международен Букър“. Престижното отличие ú бе присъдено за сборника с разкази Heart Lamp (Сърце лампа). За първи път приза получава книга, написана на езика каннада, използван от около 65 млн. души в Югозападна Индия, предимно в щата Карнатака, съобщава Би Би Си.

Сборникът съдържа 12 разкази, писани от 1990 до 2023 г. Всички те са обединени от темата за трудния живот на мюсюлманските жени в Индия.

„Тази книга се роди от убеждението, че няма незначителни истории, че в гоблена на човешкия живот всяка нишка носи тежестта на цялото – казва Муштак на церемонията по награждаването си. – В свят, който често се опитва да ни раздели, литературата остава едно от последните свещени пространства, в които да живеем в съзнанието на другия, дори само за няколко страници.“

Наградата „Международен Букър“ се присъжда на писателите и на преводачите на книгите на английски език. Тази година Муштак поделя признанието с Дийпа Бхасти, първата индийска преводачка с отличието.

Творчеството на Муштак е познато на международната читателска общност, но „Международният Букър“ ще насочи много по-голямо внимание към него, изтъква Би Би Си. В произведенията си писателката често описва препятствията от личния си живот, породени от религиозния консерватизъм и дълбоко патриархалното общество. Бану Муштак израства в мюсюлманския квартал на малък град в щата Карнатака. Като повечето си връстнички в училище, тя учи Корана и езика урду, но баща ú – чиновник в местната власт, настоява за по-добро образование за дъщеря си. Така на 8 тя започва да учи официалния език на щата – каннада.

Тъкмо този чужд език става предпочитан от писателката. Тя започва да пише още в училище и продължава образованието си в колеж, докато нейните връстнички се омъжват и раждат деца. Но успехът идва трудно и бавно, първият ú разказ е публикуван в местно списание, когато е на 27 и в тежък период от личния си живот. Само година по-рано тя се е омъжила по своя воля, но първите години на брака ú са белязани от конфликти и постоянно напрежение заради домакинската работа и очакванията да се посвети само на семейството си. В интервю за „Вог“ тя споделя, че „на 29 вече бях майка със следродилна депресия“ и в един момент дори е напът да сложи край на живота си, но съпругът ú я убеждава да живее.

В „Сърце лампа“ персонажите на Муштак са същият символ на устойчивост и упорство – страдат тихо, преговарят за промяната си и понякога се противят на света, но не с действия, достойни за медийни заглавия, а по начин, достатъчно значим за собствения им живот, обобщават читателите на книгите ú. Авторката е издала общо шест сборника с разкази, колекция с есета и един роман.

След първите си литературни успехи Муштак започва да работи като репортер за местен таблоид. Десет години по-късно напуска журналистиката и става адвокат, за да издържа семейството си. Но с популярността идват и заплахите за живота. През 2000 г. за главата ú е издадена фетва, след като тя подкрепя правата на жените да се молят в джамиите. Същата година нападател с нож прави опит за покушение срещу нея, но е надвит от съпруга на писателката. (Три месеца по-късно фетвата е отменена.)

„Постоянно оспорвам шовинистичните религиозни интерпретации – казва години Муштак в интервю за „The Week“. – Тези въпроси са в основата на литературата ми дори сега. Обществото се е променило много, но основните проблеми остават същите. Въпреки че контекстът се развива, основните борби на жените и маргинализираните общности продължават.“