МФ: Да се промени финансирането на регионални културни институции

Размерът на финансиране на регионалните културни институти не съответства на ефективността при работата им, се твърди в обстоен анализ на Министерството на финансите. Анализът е публикуван на сайта на министерството.

Изводите от него са, че се налага промяна в подхода за финансиране, като поетапно, с участието на Министерството на културата и местната власт, се създадат механизми за въвеждане на елементи, отчитащи дейностите и полезността на този тип институции за потребителите и обществото.

Анализът е обхванал дейността на 3262 читалища, 111 музеи и художествени галерии и 27 библиотеки с регионален характер през 2022 г. Те са преценявани по специфични критерии.

Музеи и художествени галерии с регионален характер

За финансиране на 111 музеи и художествени галерии (ХГ) с регионален характер, ежегодно държавата осигурява средства в размер на близо 55 млн. лв.

През 2022 г. музеите и художествените галерии с регионален характер са извършили над 30 хил. бр. идентификации на движими културни ценности. От общо 111 културни институти 32 музея и ХГ не са извършили идентификации.

Общият брой на научните, изследователски и научно-популярни публикации за 2022 г. е близо 2 хил. бр. В 22 културни института (или 20% от общия брой) няма данни за публикации.

През 2022 г. 61 музеи и художествени галерии (или 54% от общия брой), не са обновявали постоянните си експозиции, при останалите 51 музеи и ХГ броят на обновяването на музейните експозиции варира от 1 до 10 броя обновени постоянни експозиции за годината.

Общият брой на извършените теренни проучвания и/или научни изследвания и научна обработка е над 4 хил. бр. или 38 бр. средно за музей. В 38 институции (или 34% от общия брой) няма данни за теренни проучвания и/или научни изследвания и научна обработка.

Общият брой участия в експедиции, експертизи или комисии за 2022 г. е над 3 хил. В 30% от регионалните музеи и галерии на територията на страната няма данни за участия в експедиции, експертизи или комисии, а 13 % са посочени по един брой такава дейност в институцията.

Общият брой на проведените образователни програми, ателиета, занятия и часове в регионалните музеи и художествени галерии е над 5,5 хил. В 21% от регионалните музеи и галерии няма данни за проведени събития, а в 2% има по едно мероприятие на година.

През 2022 г. музеите и ХГ са представили близо 500 документални изложби. В 28 % от регионалните музеи и галерии няма данни за представени документални изложби.

Общият брой на организираните изложби с движими културни ценности или произведения на изкуството в страната са над 700 броя. В 21% от регионалните музеи и галерии няма данни за организирани изложби с движими културни ценности или произведения на изкуството, а в 14% има по една.

Общият брой на организираните изложби с движими културни ценности или произведения на изкуството в чужбина е 26 броя. Около 81% от регионалните музеи и галерии нямат данни за организирани такива изложби.

През годината общият брой организирани събития, насочени към посетители до 18 години е над 4 хил. бр. В 14% от регионалните музеи и галерии на територията на страната няма данни за организирани събития, насочени към посетители до 18 години.

За 2022 г. посетителите в музеите и художествените галерии са общо над 3 млн. души, което средно е близо 28 хил. посетители за една институция за годината. Под средния брой посетители имат 83 музеи и ХГ или 75% от общия брой.

През 2022 г. музеите и художествените галерии са реализирали общо приходи в размер близо 13 млн. лв., от които 8 млн. лв. са приходи от продажба на билети, 1 млн. лв. от продажба на билети на посетители до 18 години и 4 млн. лв. други приходи. Средно за годината реализираните приходи за един музей възлизат в размер на 116,5 хил. лв. или месечно около 10 хил. лв.

Реализираните общо приходи представляват близо 24% от определения за музеите и художествените галерии бюджет. Реализирани приходи над 24% спрямо определения бюджет имат 15 културни институции (или 14%).

Библиотеки с регионален характер

Направеният в МФ анализ обхваща 27 броя библиотеки с регионален характер. За финансиране на горепосочените културни институти, ежегодно държавата осигурява средства в размер на близо 30 млн. лв.

Субсидираните бройки за библиотеките с регионален характер за 2022 г. са общо в размер на 1 177 бройки или средно за библиотека възлизат на около 44 субс. бройки.

Дейността на библиотеките с регионален характер е била оценена по 10 основни показатели, които отразяват тяхната активност и обхват на работа, както следва:

За 2022 г. са набавени допълнително от всички регионални библиотеки общо над 172 хил. бр. библиотечни документа, което е около 1,5 % от общия библиотечен фонд. Наблюдава се еднакъв процент на обновяване на библиотечния фонд за всички 27 регионални библиотеки в страната, като процентът варира от 1 до 3 %.

Броят на абонираните периодични издания варира от 34 бр. до 626 бр. Средният брой периодични издания за една библиотека е 130 бр.

Заетите библиотечни документи за 2022 г. са общо в размер на 3,3 млн. бр. (или 26,1 % от общия библиотечен фонд). Делът на заети библиотечни документи към брой регистрирани потребители в библиотеката е средно 5% за една библиотека, като 11 регионални библиотеки са над средното ниво (или 40% от общия брой библиотеки).

Регистрираните потребители в регионалните библиотеки са близо 210 хил. души, като средно за една библиотека са над 7 хил. При направена съпоставка на регистрирани потребители за регионална библиотека към брой население на съответната община се установява приблизително еднакво съотношение на регистрираните потребители към общия брой население на общината. Усредненото съотношение на регистрирани потребители към брой население за страната е 4%.

Посещенията на регионалните библиотеки за 2022 г. са общо 3 млн. бр. (или 250 хил. бр. на месец). Средно за една библиотека месечно посещенията са над 9 хил. броя. Делът на посещенията на един регистриран потребител годишно е 24 посещения. Шест (или 22%) от 27 регионални библиотеки имат над средния брой посещения на 1 регистриран потребител.

Броят на заети документи от 1 потребител годишно е средно в размер на 24 бр., като 12 регионални библиотеки са над средния размер за страната на брой заети документи или 44%.

Общо предоставените информационни услуги (вкл. и онлайн) за 2022 г. от регионалните библиотеки са над 1 млн. броя. Наблюдава се голяма разлика между предоставените информационни услуги в отделните регионални библиотеки. Четири регионални библиотеки (15%) са предоставили над 20 хил. бр. информационни услуги, а 15 регионални библиотеки (55%) са с под 1 000 бр. предоставени услуги.

Дигитализираните документи общо за 2022 г. са в размер на 33 хил. заглавия, като средно за една библиотека те са близо 1 200. Наблюдава се приблизително еднакво процентно съотношение (под 1%) на дигитализирани документи към определен бюджет за регионална библиотека.

Организираните културни събития от регионалните библиотеки за 2022 г. са близо 7 хил. бр. или средно 260 броя за една библиотека. 15 библиотеки (55%) имат организирани културни събития под средното ниво, а 12 библиотеки (45%) са организирали събития над средното ниво.

Реализираните издания от регионалните библиотеки за 2022 г. са 149 бр., като 4 (15%) от регионалните библиотеки са реализирали от 10 до 55 броя издания, а останалите 23 библиотеки са реализирали средно по 3 издания.

През 2022 г. регионалните библиотеки са реализирали общо 109 проекта, като средно за библиотека са по 4 проекта за годината. Пет регионални библиотеки (19%) посочват над 7 реализирани проекта за 2022 година.

Читалища

Направеният в МФ анализ обхваща 3 262 броя читалища, които са 87% от общия брой на регистрираните читалища в страната. За финансиране на читалищата, ежегодно държавата осигурява средства в размер на близо 100 млн. лв.

Субсидираните бройки за читалищата за 2022 г. са общо в размер на 7 773 бройки или средно за читалище възлизат на около 2,5 субс. бройки.

Дейността на читалищата беше оценена по девет показателя, които отразяват тяхната активност и обхват на работа. Едва 1% от всички читалища са отчели дейност по всички наблюдавани показатели.

Не е установена зависимост между обхвата на дейността и размера на получаваните средства. Този резултат налага извода, че дейността на този етап е обвързана единствено с отговорността и ангажираността за работа на заетите в читалищата лица, а не с размера на получаваните средства и броя на персонала в съответното читалище.

Дейността на читалищата като цяло не се планира системно в средносрочен план, няма информация за външните потребители, гражданите на населените места за обхвата на дейностите, няма възможност за информираност и за избор на активности, за участие в инициативи с цел популяризиране и информираност на обществеността. Едва процент-два от всички читалища декларират актуални интернет сайтове, адреси и други форми на възможност за запознаване с дейността им.

В едва 2 090 читалища (или 64% от общият им брой) се поддържат художествени състави за лица над 18 години, които включват ансамбли за народни песни и танци, певчески групи, младежки хорове, театрални състави, групи за автентичен фолклор, танцови състави, музикални състави и др. В около 957 читалища или 45% от тези, в които има състави, има по един художествен състав.

В 1 514 (46%) читалища има детски състави, в т.ч за народни песни и танци, различни детски певчески групи, детски хорове, балетни групи, театрални състави, групи, класове по различни музикални инструменти, групи по приложни занимания с природни материали, клубове по изобразително изкуство, компютърни занимания и други.

Поддържаните в страната оркестри са 305 бр. и са в 235 броя читалища (7% от общия брой читалища), като преобладаващо са фолклорни състави и оркестри за духова музика.

В 1 056 (32%) читалища се поддържат 3066 любителски школи. Основно това са школи за песни и танци, балет, художествена гимнастика, детски вокални групи и др.

Образователни дейности се осъществяват в 1 556 читалища (48%). Разнообразието от мероприятия включва срещи с писатели, художници, актьори, различни по вид и честота кръжоци, изложби, отбелязване на официални и народни празници и др. По експертна оценка с най-голяма активност са 406 читалища или 26% от читалищата, развиващи такива дейности. Други 567 читалища са заявили само по една дейност. Преобладаващ брой от читалищата са активни или сезонно, или само по време на ученически ваканции, а други организират само мероприятия по определен повод или празник. В 1 706 бр. или 52% от читалищата не се поддържа образователна дейност.

В 2 863 читалища (88%) се организират културни мероприятия. Провеждат се разнообразни по вид дейности: различни концерти и хорови фестивали, изложби, творчески работилници, курсове по музикални инструменти, танци и балет, литературни четения, представяне на книги и срещи с различни автори, лекции и беседи по социални, здравни и др. теми, участия в празници и събития.

943 читалища (29%) не са участвали в културни мероприятия в страната.

В 2 657 бр. (81%) читалища в страната разполагат с библиотеки, а останалите 605 (19%) заявяват, че нямат библиотеки. В редица читалища няма регистрирани читатели, но съществува библиотечен фонд, който се заема без регистрация. В много библиотеки обслужените потребители са регистрирани като брой преминали, други като ползватели на читалнята и такива с постоянен абонамент. Читалищата реализират и други дейности, но са слабо застъпени, като например: заемане на книги за дома, ползване на справочна литература, изготвяне на тематични и информационни справки, копирни и компютърни услуги, достъп до интернет, съдействие при търсене на информация и при изготвяне и попълване на документи, информация за културни събития.

Сравнения

Министерството на финансите е направило и сравнителен анализ между някои културни институции. В него то посочва например, че Регионалната библиотека в гр. Перник, която е с персонал от 28 души и бюджет от 689,4 хил. лв., има издадени 55 библиографски документи по повод юбилейни годишнини и културни събития, а Столичната регионална библиотека, чийто бюджет е 3,2 млн. лв. и е с персонал от 135 души, има реализирани само 2 стихосбирки. Броят на изданията е толкова и в тези културни институции в градовете Варна и Бургас, въпреки че отпусканите средства за тях са съответно 1,5 млн. лв. и 1,1 млн. лв. За музеите е даден пример с Пловдив, където в Регионалния природонаучен музей са отчетени 160 хил. посетители и 404 хил. лв. приходи от дейността, докато Регионалният исторически музей в същия град е имал 24 хил. посетители и е реализирал 32 хил. лв. приходи от дейността.