Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Миграция на западната цивилизация. Абу Даби строи Гугенхайм за $800 млн.

Столицата на ОАЕ се готви за ролята на световен културен и туристически център

Музеят Гугенхайм в Абу Даби ще е с 12 пъти по-голяма площ от прочутия си „събрат“ в Ню Йорк. - Миграция на западната цивилизация. Абу Даби строи Гугенхайм за $800 млн.

Музеят Гугенхайм в Абу Даби ще е с 12 пъти по-голяма площ от прочутия си „събрат“ в Ню Йорк.

Тези дни площадката, където ще се издига музеят Гугенхайм в Абу Даби е пуста: само суха земя и бетонни колони, стърчащи в единия края на остров Саадият, северно от градския център. Само след три години това прашно и изпечено от слънцето място ще се превърне в международна туристическа атракция. Тогава ще отвори врати проектираният от Франк Гери музей – величествена постройка от привидно хаотични гигантски бетонни блокове и прозрачни сини конуси, разказва „Ню Йорк Таймс“.

Заемайки площ от 42 000 кв. м, този архитектурен шедьовър на стойност $800 млн. е 12 пъти по-голям от прочутия Гугенхайм на Франк Лойд Райт в Ню Йорк. В необятните зали на арабския филиал ще бъдат изложени произведения на изкуството от 60-те години на 20 век до днес. Транснационалната колекция е специално подбрана от кураторите на Гугенхайм. Тя ще включва както символи на американската поп култура като опаковките Brillo на Анди Уорхол и фотографиите на Малборо мен от Ричард Принс, така и творби на автори от Китай, Индия и Близкия изток.

Гугенхайм в Абу Даби е само малка част от мащабната инициатива за $27 млрд. на ОАЕ за развитие на туризма. Проектът на Франк Гери е един от трите музея, които се строят с държавно финансиране. Следващата година в столицата на Емирствата ще отвори врати филиал на Лувъра с архитект Жан Нувел. През 2016-а ще бъде открит за посещения Националният музей Зайед, проектиран от Норман Фостър и консултиран от Британския музей.

Така ще изглежда бреговата линия на Абу Даби след няколко години.

Така ще изглежда бреговата линия на Абу Даби след няколко години.

Парадоксално, но местните власти, финансиращи всичко това, настръхват, когато трябва да обясняват защо налагат западни брандове и ноухау.

„Все отнякъде трябва да започнем – казва Заки Ануар Нусейбех, съветник по културните въпроси в ОАЕ. – Знаем, че не можем да създадем култура за един ден, така че стратегически строим музеи, които с течение на времето ще възпитат нашия народ да намери собствената си идентичност. Да се надяваме, че след 30-40 години ще имаме собствен културен елит и няма да се налага на младите да ходят до Лондон или Париж, за да учат изкуство“.

Нусейбех посочва за пример успеха на Гугенхайм в Билбао, който е финансиран от автономното правителство на Страната на баските в Испания, и от откриването си през 1997-а насам привлича по един милион посетители годишно.

До 50-те години на 20 век Абу Даби не е нищо повече от няколко рибарски селища и ферми за фурми, населявани предимно от рибари, ловци на перли и бедуини. Едва след откриването на петролните залежи през 60-те в емирството се появяват първите асфалтирани пътища, училища и болници. Оттогава насам столицата на Емирствата се развива с бесни темпове, а западната цивилизация мигрира на изток.

Гугенхайм на Франг Гери се намира в северната част на остров Саадият. Вдясно кръглата сграда, напомняща на кораба „Ентърпрайз“ от „Стар Трек“, е Лувърът на Жан Нувел.

Гугенхайм на Франu Гери се намира в северната част на остров Саадият. Вдясно кръглата сграда, напомняща на кораба „Ентърпрайз“ от „Стар Трек“, е Лувърът на Жан Нувел.

Ханан Сайед Уорел, старши представител на Гугенхайм в Абу Даби, разказва посред 40-градусовата следобедна жега каква метаморфоза е претърпял разположеният наблизо остров Саадият: „Преди 10 години тук нямаше нищо. През 2006-а можеше да дойдете само с лодка. Нямаше път или мост. Нищо друго, освен пясък“.

За тези 8 години, откакто властите в Абу Даби започнаха проекта, се случиха много неща. През 2008-а удари световната икономическа криза, после избуя Арабската пролет. В рамките на ОАЕ се смениха отговорните лица в Държавната инвестиционна компания за туризъм и благоустройство, която отговаря за музеите. Покрай икономически неволи и политически смут през 2012-а работата върху музеите бе замразена.

Архитектът Франк Гери си спомня: „Всички колони бяха забити и изведнъж работата спря. Настъпи мълчание. Година по-късно в инвестиционната компания нови хора бяха назначени да движат проектите и нещата потръгнаха…“

В сравнение с Доха – столицата на Катар, където кралското семейство нае водещи експерти и похарчи според слуховете над 1 млрд. долара за шедьоври на Сезан, Пикасо, Ротко, Туомбли и Деймиън Хърст – Абу Даби има малко по-скромни цели. Макар и никой в местния Гугенхайм да не говори за пари, музейни работници твърдят, че с бюджет от около $600 млн. кураторите в тандем с властите са купили към 250 творби.

Гугенхайм в Абу Даби ще има галерии на четири нива. Първото е предназначено за постоянните колекции, а останалите три – за специални изложби. Гигантски външни конуси хвърлят така необходимата сянка над посетителите. Франк Гери обяснява, че му хрумнало да ги проектира, след като прекарал известно време в Близкия Изток: „Забелязах, че макар и да е страшна жега, хората обичат да стоят навън, защото климатиците са много силни“. Неговата система от конуси, наподобяващи индианска палатка, спира палещите слънчеви лъчи и отвежда нагоре горещия въздух. В самите конуси има изложбени зали, в които кураторите ще подредят специфични произведения на изкуството.

Ричард Армстронг, директор на Фондация Гугенхайм, казва: „Това е голяма сграда, а местната публика не е свикнала да посещава арт музеи. Затова галериите ще бъдат подредени тематично. В едни помещения хората ще се запознават с абстрактното изкуство, а в други – с фигуративното изкуство. Някои галерии ще изследват концептуалното изкуство. Други ще са посветени на творците от 60-те, черпили идеи от историята и приспособявали ги към собствената си култура. Ще се опитаме да изследваме поп културата през времето и пространството“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах