Михаил Вешим: От всички изкуства за Асен Василев най-важно е счетоводството

„Питам се понякога, ако бяхме в положението на Украйна, щяхме ли да защитаваме държавата си с мъжеството на украинците?“, риторично пита в интервю за в. „Труд“ писателят Михаил Вешим, главен редактор на в. „Стършел“. В сериозен, макар и ведър разговор за ситуацията в политиката и културата на България, писателят хуморист разсъждава върху горещите теми на деня.

Според Михаил Вешим 33-те години преход не са загубено време, защото „повечето от нещата, за които скандирахме по площадите, ги имаме – гласуваме свободно, пътуваме свободно по света, говорим и пишем свободно“. Писателят обаче смята, че много от мечтите ни преди 30 години не са се случили според плана, защото „на нас не в съединението ни е силата, а обратното – безсилието е в разединението ни“.

„И все пак, страната ни върви напред – можехме сега да сме в положението на Молдова, Армения или Грузия. Или пък в украинското положение…“, разсъждава Вешим, като изразява и тревогата си дали българите биха реагирали така самоотвержено в защита на родината си като украинците.

Все пак писателят е оптимист и вярва, че България има европейско бъдеще и достойно място сред другите страни в ЕС. Но е убеден, че това ще стане „по нашенски – бавно, трудно и мъчително“.

Вешим разглежда опита ни по отношение на промените:

„Помните ли колко бе трудно да се махне звездата от Партийния дом – е, хеликоптерът я отнесе! Колко трудно се разделяхме с мавзолея и мумията – е, няма ги и на никого не липсват! Сега се вкопчили да бранят бузлуджанската чиния и паметника на солдата с автомата – готови са да ги ограждат с живи и мъртви вериги… Е, в крайна сметка, и тия символи на мрачното минало ще си отидат на мястото в музеите. Времето, не властта, ще ги вкара там“.

Състоянието на столицата, в която живее и която предпочита през август – спокойна, чиста и свободна от коли, също е сред тревогите на главния редактор на „Стършел“. Според него проблемите на София са възникнали отдавна, още по времето на големите „натрупвания на капитали“ през 90-те и софиянци нямат особена вина за това.

„Във Витошката „яка“, от Княжево до Бистрица и Панчарево, могат нагледно да се видят откраднатите пари на прехода – те са вложени в тия резиденции. По „яката“ на планината си личат дебелите вратове. Никой никога няма да разследва произхода на средствата, случаят е приключен с общото заключение: „първоначално натрупване на капитала“. По-лошото е, че страда природата – от Княжево до Бистрица и Панчарево селищата и вилните зони нямат канализация. Деретата на рекичките са задръстени с отпадни води и боклуци. Затова около луксозни затворени комплекси мирише на тоалетна, а в Панчаревското езеро, където се изтичат мръсните канали на презастрояването, се появи нов вид рибка – рибка „фекалка“. „Чудесен ден за улов на рибка-фекалка“ – така ще звучи известният разказ на Селинджър в наш, български вариант. С какво сме виновни ние, аз и вие, за това?“

Все пак той е убеден, че всеки жител на града трябва да прави каквото зависи от него.

„Преди имаше „ленински съботници“ за почистване на квартала, нека „ленински“ да отпадне поради идеологически мухъл, но „съботникът“ може да си остане – какво пречи няколко часа веднъж месечно да отделим за „облагородяване на градската среда“? Полезно е и като безплатен фитнес – упражнения за хармонична фигура с метла, лопата, градинска ножица.”

Темата за културата е сред най-важните за един писател и Михаил Вешим има сериозно отношение към проблема с бюджета, отделен за култура през 2023 г.

„Финансовият министър Василев ни уверява, че макар и намален, бюджетът за култура е увеличен. Колкото и да не разбирам от числа, тук усещам счетоводни игри на молива. От всички изкуства, за Василев най-важно е счетоводството. Такова им е мисленето… Когато Кирил Петков веднъж тръгна да говори за книги, разказа любимия си разказ от Чехов, а разказът се оказа от Толстой. Това не е обикновена грешка, ами показва културно равнище. Или некултурно. Назначаването на случаен човек като „просто Наско“ за министър на културата беше скандално. Сегашният министър Кръстьо Кръстев, на когото се възлагаха надежди, защото успя да вдигне Пловдивския театър до водещ, за три месеца като министър не е показал никаква активност. Ще чакаме още… Между другото, аз като писател не разчитам за нищо на Министерството на културата, държавна подкрепа не ми е нужна. Живял съм във време, в което писателите получаваха щедри държавни средства, казваха се „контрактации“, за да хвалят строя и да са верни на социалистическия реализъм. Няма нужда да се връщаме пак в това време.“

В личен план Михаил Вешим разкрива, че работи върху книга-биография на илюзиониста Мистер Сенко.

„В моето детство той беше звезда. Тогава българските звезди не бяха много – Гунди, Лили Иванова, Емил Димитров… И Мистер Сенко. Дори беше влязъл в ежедневния език. Хората казваха за нещо невъзможно: как да го направя, аз да не съм Мистер Сенко! Днес е забравен… Иска ми се да разкажа не толкова за фокусите и илюзиите му, защото те не се разказват, а за илюзиите на времето.“

И в типичния си стил хумористът се надсмива над себе си:

„Най-големите шеги времето си прави с нас. Ние, хумористите, на каквото сме се смели, все ни е постигнало. Като дете се присмивах на плешивите – оплешивях, смях се на дебелите, надебелях, сега няма да се учудя, ако някоя сутрин се събудя като депутат в парламента…“.