Мика Каурисмаки с Наградата на София

Финландският филмов режисьор сценарист и продуцент Мика Каурисмаки е носител на Наградата на София за приноса си към изкуството на киното. В средата на септември той ще получи лично отличието си по време на 25-ия „София филм фест“. В програмата на кинофорума Каурисмаки ще представи най-новия си филм „Една спокойна нощ“.

Есенното издание на фестивала започва на 14 септември на открито – на сцената на „София Съмър Фест“. За първи филм от програмата е избран „Брайтън 4“ на Леван Когуашвили, който има и български копродуцент.

Преди официалното откриване зрителите ще може да се запознаят или да си припомнят някои от филмите на Каурисмаки – негова ретроспектива ще започне на 10 септември в Дом на киното. Програмата по дати и часове предстои да бъде обявена – в афиша ще влязат филмите на режисьора, донесли му международно признание, като „Хелзинки-Неапол цяла нощ“ (1987), „Зомби и влакът на призраците“ (1991), „Тримата мъдреци“ (2008) и „Ненужните“ (1982).

Каурисмаки е роден през 1955 г. и фамилията му може би е позната на българските киномани заради по-големия му брат Аки Каурисмаки, чиято ретроспектива бе част от 24-ия „София филм фест“. Мика завършва кино в Мюнхен и още дебютният му филм „Лъжецът“ (1980) се превръща в хит. Продукцията поставя началото на филмовата кариера на братя Каурисмаки, днес считани от специалистите за основоположници на нова ера във финландското кино. Мика, Аки и група техни приятели основават компанията „Villealfa Filmproductions“, която продуцира забележителни нискобюджетни филми.

През 1990-а режисьорът потегля към джунглите на Южна Америка и заедно със Самюъл Фулър и Джим Джармуш създават документалния „Тигреро: Филм, който никога не беше направен“ (1994), удостоен с Наградата на ФИПРЕССИ на Берлинале. През 1998-а Мика Каурисмаки заминава за САЩ и там събира звезден екип от актьори, за да заснеме най-голямата си продукция „Ел Ей без карта“ (1998) с актьори като Дейвид Тенант, Джули Делпи и Джони Деп.

„Чувствам се не кинорежисьор, а киноантрополог – обичам да пътешествам, да наблюдавам и изследвам света и хората през камерата, а впечатленията запечатвам на лента“, обяснява Мика Каурисмаки.

В продължение на 30 години режисьорът пътува между Хелзинки и Бразилия. Извън киното открива любовта на живота си, своята бъдеща съпруга:

„Отидох за една седмица в Бразилия, хареса ми и останах. Финландия ми е малка – всичко си прилича, независимо къде пътешестваш из страната“.

Южна Америка го вдъхновява за няколко документални заглавия – „Музиката на Бразилия“ (2002), „Добре дошли в Сао Пауло“ (2004), „Музиката на Рио: Бразилейриньо“ (2005) и „Мама Африка“ (2011) за първата чернокожа изпълнителка, спечелила „Грами“ през 1965 г., южноафриканката Мириам Макеба.

„Една спокойна нощ“, който ще има българска премиера на предстоящото издание на „София филм фест“, е сниман през април миналата година.

„Всичките ми други проекти бяха поставени на пауза и затова решихме да направим този филм. Той не е точно за вируса, но действието се развива във времето на тази странна пандемия“, обяснява режисьорът.

„Корона бар“, едно от култовите заведения, които държат двамата с брат му Аки в Хелзинки, инцидентно се превръща в снимачна площадка в разгара на корона-кризата. Първоначалният замисъл бил снимките да протекат в бар в Дубай, но предвид международната ситуация и масовото спиране на самолетните полети, идеята отпаднала. Мика Каурисмаки разчита отново на актьорския състав от „Тримата мъдреци“ и среща публиката с трима не особено мъдри мъже, които се събират по време на пандемията, намирайки убежище в „Корона бар“.