Микеланджело е нарисувал по-малка версия на „Страшния съд“

Микеланджело е направил много по-малка версия на своя стенопис в Сикстинската капела „Страшният съд“ с маслени бои върху платно, съобщи вчера пред журналисти в Рим експертът по ренесансово изкуство Амел Оливарес. В продължение на осем години той е изследвал картината, съхранявана в Женева, и в крайна сметка неин автор категорично е Микеланджело Буонароти.

„Това е малък „Страшен съд“ с Христос Съдията и другите фигури от прочутата фреска, на която човек може да се възхищава в Сикстинската капела, както и единственият пример за това, че Микеланджело е използвал тази техника“, категоричен е Оливарес.

В съвместното си изследване с историка на изкуството монсеньор Хосе Мануел дел Рио Караско Оливарес е установил, че Микеланджело е дал маслената версия на „Страшния съд“ на художника Алесандро Алори, който го е използвал като модел за своята работа във флорентинската базилика „Сантисима Анунциата“.

Следите на „Страшния съд от Женева“, както експертите вече наричат картината, са били изгубени в продължение на повече от 100 години, но сега тя е в добро състояние. Размерите на произведението, нарисувано върху фино ленено платно, са 96,52 см х 81,28 см. То включва няколко от особеностите на фреските в Сикстинската капела, като например „дръзкото“ изображение на Христос без брада, ангели без крила и някои бегло скицирани образи. Предполага се още, че сред „спасените души“ в платното има и автопортрет на Микеланджело.

Подробно описание на „Страшния съд от Женева“ е открито в архива на Флоренция през 1792 г., в документи, свързани с описа на мебели и произведения на изкуството, собственост на флорентинския маркиз Донато Гуадани.

Платното е сменяло собствениците си много пъти през вековете и е възстановено през 2015 г. от Антонио Кашиани. Картината, която днес е в отлично състояние, е била обект на изследвания, стилистични проучвания, исторически изследвания и научен анализ, включително спектрофотометрия, стратиграфия и рефлектография, лицева реконструкция, физиономични и антропосоматични сравнителни изследвания.