Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Микеланджело рисувал с артрит Сикстинската капела

Портрети на ренесансовия гений показват, че на старини е страдал от хронично невъзпалително дегенеративно заболяване, твърдят италиански доктори

„Денят на страшния съд“ (1534-41), св. Вартоломей долу вдясно държи кожа, на която Микеланджело е нарисувал своето лице. - Микеланджело рисувал с артрит Сикстинската капела

„Денят на страшния съд“ (1534-41), св. Вартоломей долу вдясно държи кожа, на която Микеланджело е нарисувал своето лице.

Всички вие, които заради болезнения артрит успявате с огромни усилия да кликнете няколко пъти върху мишката, за да стигнете до този текст, помислете си за Микеланджело, пише британският „Телеграф“. Ренесансовият художник и архитект продължавал да вае скулптури, да рисува картини и дори да чертае плановете за базиликата „Св. Петър“ в Рим, измъчван от хроничен остеоартрит, който изкривил пръстите му, показва ново изследване, публикувано в Journal of the Royal Society of Medicine.

Италиански учени смятат, че непрестанното чукане и къртене при създаването на шедьоври като „Давид“ деформирало ръцете на Микеланджело на старини. Но именно желанието му да работи до самия край на живота си поддържало пръстите му относително гъвкави, смята д-р Давиде Лазери, специалист по реконструктивна и естетична хирургия в римската клиника „Вила Салария“.

Д-р Лазери изучавал хронологично картините на Микеланжело и забелязал как ръцете му дегенерират с напредване на възрастта, а накрая пръстите му се извиват във формата на хищнически нокти, което свидетелства, че художникът е страдал от артрит. От писма става ясно, че въпреки болките той ваял скулптури шест дни преди смъртта си.

„Диагнозата остеоартрит е едно от възможните обяснения защо Микеланджело е изгубил сръчността си на старини и показва триумфа му над болестта, тъй като е настоявал да работи почти до сетния си дъх. Продължителната и интензивна работа може да му е помогнала да използва пълноценно ръцете си толкова дълго време“, казва медикът.

Картината на Помпео ди Джулио Качини показва, че лявата ръка на Микеланджело е изкривена от невъзпалителен дегенеративен процес.

Картината на Помпео ди Джулио Качини показва, че лявата ръка на Микеланджело е изкривена от невъзпалителен дегенеративен процес.

Микеланджело Буонароти е роден през 1474 г. в Капрезе. Чиракува при ренесансовия майстор Доменико Гирландайо, а после учи във Флоренция в двора на Лоренцо де Медичи. Пристига в Рим, където извайва първата си „Пиета“ за един френски кардинал, преди да се завърне във Флоренция, където започва работа върху своя „Давид“.

Въпреки опасенията си, той е убеден от папа Юлий II да замине отново за Рим и да се заеме с монументалния надгробен паметник на новоизбрания понтифекс, който трябвало да бъде разположен в базиликата „Сан Пиетро ин Винколи“. После папата променя решението си и възлага на младия скулптор да изрисува тавана на Сикстинската капела. Макар да негодува, че „не е художник“, Микеланджело в продължение на 4 години украсява тавана с фрески, като лежи по гръб върху 18-метрово скеле, а боята капе по очите му. Грандиозният проект е завършен през 1512-а и ренесансовият гений се връща във Флоренция.

На портрета на Микеланджело, дело на Джакопино дел Конте, също се вижда, че лявата на ръка на ренесансовия гений е деформирана.

На портрета на Микеланджело, дело на Джакопино дел Конте, също се вижда, че лявата на ръка на ренесансовия гений е деформирана.

Вече 60-годишен, Микеланджело за пореден път е привикан в Рим, този път от папа Павел III. Там той рисува „Денят на страшния съд“ (1534-41) на стената зад олтара на Сикстинската капела. Смазан от изтощителната работа, Микеланджело изобразява собственото си окаяно лице върху сбръчканата човешка кожа, която св. Вартоломей – една от централните фигури във фреската – държи в лявата си ръка. Твърдо решен да не прекратява работа, той рисува фреските „Превращението на Павел“ и „Разпъването на св. Петър“ в Капела Паолина точно до Сикстинската капела.

Детайл от фреската „Денят на страшния съд“ Микеланджело изобразява собственото си окаяно лице върху сбръчканата човешка кожа, която св. Вартоломей държи в лявата си ръка.

Детайл от фреската „Денят на страшния съд“. Микеланджело изобразява собственото си окаяно лице върху сбръчканата човешка кожа, която св. Вартоломей държи в лявата си ръка.

През 1546-а Микеланджело е поканен да стане архитект на базиликата „Св. Петър“ в Рим – проект, който буксува от 50 години. Куполът, който така и не е завършен преди смъртта на майстора, е обявен за „най-великото творение на Ренесанса“. Буонароти умира през 1564-а на 89 години, като работи почти до самия край.

През декември 2007-а скица с червена креда за купола на базиликата „Св. Петър“ – вероятно последното нещо, нарисувано от Микеланджело – е открита в архивите на Ватикана.

Три портрета на тосканеца, когато е бил на възраст между 60 и 65 години, показват, че малките стави на лявата му ръка са засегнати от невъзпалителни дегенеративни промени, които могат да бъдат обяснени с остеоартрит. В по-ранните портрети на художника по ръцете му няма никакви следи от малформации.

„От литературата е известно, че Микеланджело е имал някаква болест на ставите. В миналото се смяташе, че това е подагра, но нашият анализ показва, че това не е така“, твърди д-р Лазери.

По ръцете на художника не се виждат възпалителни процеси и подутини, които подсказват за наличието на малки бучки от кристали пикочна киселина, които се образуват под кожата на болните от подагра.

В писмата си Микеланджело обяснява, че проблемите с ръцете му се появяват в по-късен етап от живота му. През 1552-ра в кореспонденция с племенника си той отбелязва, че писането му причинява голямо неудобство. Въпреки това художникът продължава да създава шедьовър след шедьовър и е забелязан да върти чукчето и длетото шест дни преди смъртта си през 1564-а, три седмици преди 89-ия си рожден ден. По онова време Микеланджело вече не бил в състояние да пише и само подписвал кореспонденцията си.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах