Мила Искренова: Магистралите са път към културата

Анкета на „Площад Славейков“ за най-спешното, което трябва да свърши новият парламент в областта на културата

Снимка: Георги Златарев - Мила Искренова: Магистралите са път към културата

Снимка: Георги Златарев

С надеждата, че новият парламент ще обърне сериозно внимание на наболелите културни проблеми и ще превърне културата в приоритет на държавната политика, решихме да направим анкета сред хора, изградили име в областта на културата, пряко ангажирани със създаване на културен продукт, както и сред депутати с културен профил, които ще имат ангажимента да изграждат, поддържат и развиват политиките в тази област. На всички тях зададохме по 10 въпроса.

Мила Искренова е изтъкната личност в българската хореография, нейното име вече 20 години е част от културата на балет „Арабеск“. Автор на балетни постановки, участва в международни проекти предимно в областта на модерния танцов театър.

– Защо културата трябва да бъде приоритет на държавната политика?

– Не зная как ще прозвучи, но всъщност цялостната държавна политика е културна в същността си. Начините, по които се изразява държавата във всички зависещи от нея сфери, засягат и формират културата. Излишно е да изреждам отново образованието, здравеопазването, съдебната власт, но също така икономиката, строителството, иновациите, новите технологии. Всичко, което държавата прави за своите граждани, формира културния облик на обществото.

– Кое е неотложното, което трябва да се свърши в културата?

– Наскоро написах във Фейсбук, че културата е последствие от всичко съществуващо, от цялостния статус на страната. Тя неизменно се появява, когато в образованието, здравеопазването, икономиката и правосъдието всичко е наред. Иначе ситуацията би приличала на това да искаш да пиеш чай в порцелан и да слушаш джаз в къща, на която покривът тече, прозорците са разбити, канализацията не работи и до нея няма път. Много е аристократично, но е сюрреалистично. Ако някой тръгне да „прави култура“ без да се погрижи за всички тези неща, доникъде няма да стигне. Ето защо мисля, че досегашното управление направи много важни стъпки в полагането на материалните основи на изграждането на културата. За 10-годишното си управление то изгради костната и кръвоносната система на държавното тяло посредством магистрали, пътища, множество училища, спортни бази и пр. Как всичко това ще се доразвие и как ще се изпълни със смисъл е работа на гражданството. Държавата осигурява условията, но тя не те хваща за ръката, за да те заведе на концерт.

Но ако говоря като практик, за когото културата не е отвлечена абстракция, а ежедневен труд и занаят, мога да кажа съвсем категорично:

√ Неотложно е да се подобри техническата база в театрите – оборудването, осветлението, сценичната техника… – и да се назначат квалифицирани и обучени (може би навън) специалисти, които да боравят с тях, както и да се подобри финансовото им възнаграждение. Театърмайсторът, например, е изключително престижна професия, която осигурява уникалната атмосфера на един спектакъл, озвучаването на един концерт и пр.

√ Неотложно е да се повишат възнагражденията в абсолютно всички държавни театри, а за свободните артисти да се учредят специални фондове (такива вече има, но с постоянно недостатъчни средства), които да комуникират с различни спонсори и фондации и това да им дава възможност да реализират спокойно, в битовия смисъл, своите проекти. Изобщо в изпълнителския сектор заплатите трябва да се удвоят, за да имаме донякъде прилични доходи. Не е зле да се помисли и за осигуряване на незаетите свободни артисти – знаем, че в момента това е много трудно, но все пак може да се опита.

Не смея да говоря за други културни браншове, защото не се чувствам достатъчно компетентна.

– Кой е най-подцененият от държавата сектор в културата?

– Изглежда в момента всички се чувстват малко или повече подценени, но аз не мисля, че има такива. Въпросът е какви са реалните възможности на държавата да финансира културните дейности. Нещата пак опират до икономическо развитие и финансов потенциал.

– Кое трябва да преобладава във финансирането – пазарният принцип или държавната субсидия?

– Мисля, че въпросът е риторичен. Пазарът осигурява печалба на тези, които се стремят към печалба. Държавата обаче е длъжна да се грижи за алтернативите, за стратегиите, за развитието. Ето защо тя трябва да вземе под крилото си т. нар. „некомерсиални жанрове“ – класическа музика, съвременни изкуства, експерименталните и образователните артистични практики.

– От чий чужд опит трябва да черпим примери?

– В момента е доста смело да се каже подобно нещо. Има, разбира се, многообразни чуждестранни културни политики, бих казала, че Германия е доста „социална“ в културната си политика… Това обаче е работа на един екип, който да прецени кои практики биха отговаряли най-добре на нашите особености, на нашата идентичност, с цел развитие и разширяване, без да се изгубва уникалността и самобитността. Сложно, но интересно предприятие.

– Трябва ли „пенсионерите“ в културата да получават специално отношение от държавата?

– Не, категорично. Просто всички трябва да имат по-високи пенсии. Иначе се влиза в един порочен кръг на „раздаване на помощи“, които са по-скоро обидни, отколкото престижни.

– Как трябва да бъдат подпомагани младите в културата?

– Стипендии, специализации, международни програми, обмяна на опит и пр. Активно взаимодействие със света и образование на световно ниво.

– Каква трябва бъде държавната политика за износ на българско изкуство и култура?

– Програмирана, последователна, центрирана около таланта, изпълнена с достойнство.

– Медиите трябва ли да бъдат ангажимент на Министерството на културата?

– Това не мога да кажа. Ангажимент не означава цензура, нали?

– Кой е най-подходящ за министър на културата?

– Много задължаващ въпрос. Някой, който е готов да си сложи трънения венец, но да има вярата, че това си заслужава. Великден съдържа Възкресението, все пак.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах