Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Мила Искренова: Все повече осъзнавам колко малко светът зависи от мен. И ми олеква

Срам ме беше за отвратителните преди 1989-а, срам е и днес за тези, които крадат, казва хореографката

„Едва преди 10 години, за пръв път след промените, се почувствах напълно свободна. Когато ни приеха в Европейския съюз“, казва Мила Искренова. Снимка: Георги Златарев - Мила Искренова: Все повече осъзнавам колко малко светът зависи от мен. И ми олеква

„Едва преди 10 години, за пръв път след промените, се почувствах напълно свободна. Когато ни приеха в Европейския съюз“, казва Мила Искренова. Снимка: Георги Златарев

Продължение от стр. 1

– Как компенсирахте преди 10 ноември липсата на свобода?

– Аз бях в много тежка депресия. Чак сега разбирам колко зле съм била и ми става мъчно за мен самата. Разбира се, тъй като не предполагахме, че тоталитарният строй някой ден ще свърши, ние всички се бяхме адаптирали и намирахме начини, по които да се спасяваме в някакви малки общности, приятелски кръгове. Силно се интересувахме от изкуство, намирахме си филми, книги, музика отвъд Желязната завеса, но имаше една душевна тягост заради невъзможността да кажеш какво мислиш и заради непрекъснатото съобразяване в изказванията, особено на публични места. Постоянното недоверие и подозрение, защото ние не знаехме кой какъв е и кой слуша – това беше нещо, което дори на подсъзнателно ниво ми се отрази за много дълго време.

„Чак сега разбирам колко зле съм била преди ’89-а и ми става мъчно за мен самата.“ Снимка: Георги Златарев

– Имали ли сте някога лични срещи или сблъсъци с хората от върхушката, с Тодор Живков, дъщеря му?

– Не, никога. Един-единствен път със студиото на Маргарита Градечлиева бяхме поканени да танцуваме в резиденцията в Бояна. Всички бяхме малко уплашени, но премина много гладко и без последствия. Но имаше друг случай. С мои колежки трябваше да танцуваме по време на посещението на дипломатическия корпус в Ловеч. След това поискаха да останем да правим компания на дипломатите в дома на сина на Милко Балев. Понеже ние отказахме, не след дълго трябваше да си подадем оставките. Другарите ми казаха тогава: „Другарко Искренова, на Вас явно не са Ви ясни някои неща“, а аз отговорих: „Напротив, абсолютно са ми ясни“. Това не съм го разказвала, защото това е… аз се срамувам заради тези хора.

– Срамувате се заради хора, които са пожелали да злоупотребят с вас?!

– Срам ме е, че човекът въобще е способен на такива неща. Както ме е срам и заради тези, които днес крадат по отвратителен начин. Мозъкът ми не е устроен така, че да си го обясни.

– Срамувате се вместо онези, които откраднаха цял язовир и оставиха един 100-хиляден град в бедствено положение?

48 Софийски международен панаир на книгата

– Да, понасям греховете им (смях).

– Кога за пръв път почувствахте свободата след Десети ноември?

– Мисля, че в последните 10 години наистина се чувствам свободна. Поради много реални обстоятелства – може да се пътува свободно. Точният момент бе, когато влязохме в Европейския съюз. Тогава сякаш се отървах от огромна тежест, защото усетих сигурна защита. Посоката, в която след това тръгнаха да се развиват нещата, беше положителна, макар и неравномерна и неравносилна.

– Има ли чуждо произведение, което Ви накара да се почувствате щастлива, че сте го видели на живо след толкова години „затвор“ в пределите на страната?

– Много силно впечатление остави у мен спектакълът на Пина Бауш в Палермо, когато го гледах за пръв път. Това беше през 1998 г. След това го гледах още веднъж в Таормина. Много силно преживяване беше Робърт Уилсън, също в Таормина. По онова време все още нямахме свободата да гледаме на живо големите автори. Това бяха първите значими имена, които видях, и те изключително много ме впечатлиха.

„Пина Бауш“, 2006

„Марта Греъм в „Медея“, 2006

– Страхувате ли се да назовете възрастта си?

– Не. Аз съм леко учудена от тази възраст, не знам как се е стигнало до нея (смях). Може би имаше леко стъписване, когато станах на 40. След това на 50 вече не беше нищо особено. Сега съм по-скоро любопитна.

– Не е ли несправедливо? Човек започва да се чувства все по-щастлив с годините, все по-хубави неща му се случват, а тялото му е в дисхармония.

– За щастие моето тяло се държи достатъчно прилично. Не съм в конфликт с него. Единствено чувствителността ми е станала извънредно изострена.

– Кое от събитията, които се случват всеки ден около нас, ви прави най-чувствителна?

– Повтаряемостта на нещата.

– Хората често повтарят грешките си, Вие как успявате да ги осъзнаете?

– Силно съм ограничила комуникациите си и информацията, която поемам. Не гледам новини, не купувам вестници. Има неща, които човек не трябва да знае. Във Фейсбук следя само хора, които заслужават внимание. Чета за културни събития, които ме интересуват, и това ми действа много добре. Интересувам се от астрологически прогнози, любопитно ми е.

– Какво е съчетанието на планетите на Вашия рожден ден? Има ли някоя ретроградна?

– Много е интересно. За ретроградни не знам, но има един съвпад на Плутон и Сатурн в Козирог, който настъпи преди известно време и в момента планетите се движат заедно. Това са много тежки, много силно влияещи планети и ще окажат трайни последствия. Казват, че носят радикални промени.

– Нещо лошо ли да очакваме?

– Промените винаги са за добро.

– Може би защото очаквате добро?

– О, да. Аз съм се убедила, че всичко, което се случва, е за добро.

– Няма ли сблъсък между интересите Ви в астрологията и вярата Ви в Господ?

– Аз не съм догматично вярваща. Знам, че Бог съществува и всичко е под неговата опека и покровителство. След като той допуска съществуването на тези неща, значи те имат право да съществуват. А астрологията възприемам като наука, а не като суеверие.

– Кога осъзнахте, че сте вярваща? Навремето не се гледаше с добро око на религията.

– На няколко етапа се разви моята вяра. Моята баба беше дъщеря на свещеник. Тя ни възпита не толкова във вярата, защото тя имаше драматични отношения с Бог, била е анархистка. Но спазваше всички празници и поддържаше основните християнски добродетели.

– Защо драматични отношения?

– Когато била момиче, техен съсед всяка вечер биел дъщеря си. Баба ми дала обет пред Бог, че ще се моли всяка вечер по няколко часа, за да спре побоят. Тя изпълнила своя обет, обаче този човек не спрял да бие дъщеря си. Тогава тя разбрала, че не може да се разчита само на Господ.

– А Вашите отношения с Него хармонични ли са?

– Дълбоко съкровени са.

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах