Мила майко, подари органите ми, след като ме обесят

Преведох два откъса от покъртителния запис-завещание, оставен от обесеното на 2 октомври иранско момиче Рейханех Джабари до майка й. Осъдена на смърт, защото убива мъжа, който я изнасилва. Изключителна човешка трагедия в едно нечовешко място – Иран.

„…Светът ми позволи да живея 19 години. Трябваше да бъда убита през онази ужасяваща нощ. Тялото ми щеше да е изхвърлено в някой ъгъл на града и след няколко дни полицията щеше да го е закарала в следствието, за да бъде идентифицирано, полицията щеше да те заведе, за да разпознаеш тялото ми, и там щеше също да научиш, че съм била и изнасилена. Убиецът никога нямаше да бъде намерен, защото ние не притежаваме тяхното богатство и власт. Тогава ти щеше да продължиш живота си в страдание и срам, и след няколко години и ти щеше да умреш от това страдание, и това щеше да е всичко….

…Мила моя майко, мила Шоле, ти, която си ми по-скъпа от собствения ми живот, не искам да гния под земята. Не искам очите ми или младото ми сърце да се превърнат в прах. Умолявам те така да бъде уредено, че в момента, в който ме обесят, моето сърце, бъбреци, очи, кости и всичко, което може да бъде трансплантирано, да бъде взето от тялото ми и дадено като подарък на някой, който има нужда от тях. Не искам получателят да знае името ми, да ми купува букет, дори не искам да се моли за мен. Казвам ти от дълбината на сърцето си, че не искам да имам гроб, на който ти да идваш и да страдаш. Не искам да носиш черно за мен. Постарай се да забравиш трудните ми дни. Дай ме на вятъра да ме отнесе.“