Милчо Левиев и джазът, който разяждаше Желязната завеса

Излиза книгата „Артистът не е самотен остров”, вдъхновена от джаз музиканта (откъс)

Книгата за Милчо Левиев ще бъде представена на 2 май в Клуб 1 в НДК. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Милчо Левиев и джазът, който разяждаше Желязната завеса

Книгата за Милчо Левиев ще бъде представена на 2 май в Клуб 1 в НДК. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

За политиката, музиката, обществените нагласи, Държавна сигурност и общото между тях и Милчо Левиев разказва в книгата си „Артистът не е самотен остров” авторът и музикален критик Владимир Гаджев. Творбата ще бъде представена на 2 май в Клуб 1 в НДК от 19 ч.

„Артистът не е самотен остров” не е съвсем биографичен разказ за джаз музиканта, композитора и пианиста Левиев. Това е по-скоро лайтмотив – в музиката лайтмотивът е централната идея, обединяваща тематично построение, изтъкват издателите му „Колибри“. А за да се продължи музикалната метафора – конструкцията на книгата наподобява „кончерто гроссо”: шест части, които могат да се четат отделно, но в рамките на цялото.

„Тази изключително богата на всестранна информация и документи книга ще ви помогне да проумеете по-цялостно картината на близкото ни минало, събирателния образ на времето, прехода към настоящето и ще ви даде ключ за разбиране на множество музикално-естетически процеси в бъдещето“, коментира проф. Пламен Джуров.

Диригентът ще бъде сред гостите, които ще присъстват на премиерата на книгата на 2 май. Освен книгата, на публиката ще бъде представен и късометражен филм с музика на Левиев.

„Аз мисля, че Милчо Левиев не е достатъчно познат в „публичното пространство”. Вярно, половината от живота му е преминал в чужбина, но въпреки това проявите му като музикант многократно надхвърлят познанието за него – добавя Джуров. – Сравнително малък кръг музиканти са имали късмета да бъдат с него в компания, където той веднага става неформален лидер – с невероятното си чувство за хумор, с импровизациите си (примерно да имитира как Панчо Владигеров говори на унгарски), с бликащата си изобретателност. Тази същата изобретателност го откроява още в студентските му години.”

„Артистът не е самотен остров” за пръв път ще популяризира преведени на български мнения за Левиев от чуждестранните му колеги. На страниците на книгата читателят може да открие и какво мисли академик Васил Казанджиев за пиесата на Левиев „Токатината“, любима на студентите по пиано в Консерваторията.

Предлагаме ви откъс от „Артистът не е самотен остров“.

Киномания

Заглушаване на „вражеските радиостанции“

Carthago delenda est.
(Картаген трябва да бъде разрушен.)
Плутарх, „Успоредни животописи“: „Марк Катон“, ХХVII Два символа: Уилис Кановър и Дюк Елингтън

ДУМАТА Е за прословутото заглушаване на „вражеските радиостанции“ и строежа на все повече мощности за тази цел. Точно стремителният ръст на внедряваните мощности е най-доброто свидетелство за многомилионните средства, отделяни за заграждане на етера както в Съветския съюз, така и в неговите сателити. Това, което във Всеобщата декларация за правата на човека се формулира като „свободен обмен на информация през държавните граници“, в СССР се приема за „грубо вмешателство във вътрешните работи на страната и антисъветска пропаганда“. И макар радиозаглушаването да е познато като оръжие на германската армия още от Първата световна война, то получава особено важна роля в годините след Втората световна война. Основно в страните под диктатурата на Кремъл!

На 03.02.1948 г. започва широкомащабно заглушаване на предаванията на Voice of America (V.O.A.). На 13.04.1948 г. същата мярка е предприета и за предаванията на ВВС от Лондон. Ответната реакция на Москва е изграждането на внушителен комплекс от заглушителни предаватели в цялата страна. Рязко скочилата тенденция своевременно се осъжда от ООН в резолюция, приета на 14.12.1950 г. Ефектът от този документ върху господарите на Кремъл и подопечните му социалистически страни е нулев! Нещо повече – към началото на шестото десетилетие само в СССР вече е изградена и работи мрежа от около 1700 предавателя за близка и далечна радиозащита с обща мощност около 16 000 кВт. Към нея могат да се прибавят и предавателите на страните в Източна Европа, приблизително около 1000 на брой.

Но въпреки засилените мерки и огромните инвестиции, радиозащитата не е в състояние напълно да изолира хората от масираните антисъветски сеанси. Ето защо на 19.01.1961 г. се приема постановление на ЦК на КПСС „За мерките по засилване на борбата с вражеската радиопропаганда“. Като допълнителна главна цел на заглушаването пред скоби се извеждат Radio Free Europe (R.F.E.) и Radio Liberty (R.L.). За постигането на тази цел към Министерството на съобщенията се създава специално самостоятелно управление, наблюдавано, както впрочем и повечето ведомства на държавата, от КГБ.

Съветската защитна радиомрежа наистина е най-мощната, но не е единствена. Още от 1953 г. специални обекти за локално и далечно заглушаване започват да се строят в Чехословакия, България, Полша, Унгария и ГДР. Техният брой също нараства, а ползваните специални техники непрекъснато се обновяват в зависимост от търсения ефект.

По същото това време Съветска Русия упражнява далечно радиозаглушаване за някои от страните на Източния блок. Факти, по-специално за нашата страна, отвеждат към един интересен детайл от битието на българската дипломация, в който по любопитен начин се смесват и припокриват парадоксите на политическия живот и конюнктурата на деня.

В своята книга „Свидетелства за студената война“ бившият посланик на САЩ в София (1977 – 1979) Реймънд Гартхоф споменава за срещата с министъра на външните работи и член на политбюро на ЦК на БКП Петър Младенов. Като се знае, че върху експорта на американски стоки за България е наложен мораториум, не е изненада темата на разговора им: търсенето на пътища за облекчаване на този режим. Едно от условията, което страната ни трябва да изпълни, е да се преустанови заглушаването на емисиите на V.O.A. Което наистина се случва за първи път на 09.09.1977 г., т.е. на националния празник на Народна република България. Но точно тук е заровено кучето, защото от своята територия Съветският съюз продължава далечното заглушаване в етера на своите сателити: за Румъния до 30.07.1963 г.; за Унгария до януари 1964 г.; за Чехословакия и България до януари 1988 г. Въпреки това предаването на Уилис Кановър „Time for Jazz“ успява да отвори голяма дупка в Желязната завеса най-напред във Варшава, откъдето през 70-те години също се излъчват емисиите на радиоводещия. Полското комунистическо правителство го награждава с медала Zasluzony dla Kultury Polskej (За заслуги към полската култура), което идва да покаже, че културната общност в страната е успяла да наложи джаза в ценностната система на държавата. В този период българските джазмени се ласкаят единствено от личното си запознанство с Кановър, а общите им снимки и до днес са на видно място в домовете им. Има защо – той отделя място и за изкуството на българите, сред които най-високо цени Милчо Левиев, на когото през 1983 г. посвещава поредица от четири предавания по V.O.A.

Той добре познава и качествата на някои от джазмените от метрополията, споменавани в емисиите му. Българската държава приема професионалната оценка като вражеска проява. И няма кой да припомни на партийните величия онази латинска сентенция, която цитира Плиний Стари и гласи:

„Ne sutor supra crepidam!“ (Обущарят да не съди по-високо от обущата!)

Известно е, но не е лошо още веднъж да се отбележи, че пропукването, а сетне и рухването на комунистическия режим, става благодарение на системния икономически натиск, който САЩ и президентът Рейгън налагат на Съветския съюз. Част от тази икономическа принуда (главно надпреварата във въоръжаването), на която СССР не издържа, е свързана и с огромните разходи за войната в етера. Нейната интензивност видимо се засилва през 1977 г., когато президентът Картър се обръща към Конгреса с молба да се отделят средства за закупуването на 11 нови киловатови КСВ предаватели. Но решителната крачка прави Рейгън, който през 1983 г. утвърждава петгодишен план за разширение на предавателните мощности на „Гласът на Америка“, Радио „Свободна Европа“ и Радио „Свобода“ и отделя 1,3 млрд. щ. долара за закупуването на предаватели с мощност 250 и 50 кВт.

Потърпевши в тази невидима звукова война са само и единствено гражданите на Източна Европа. На тях е отнето правото да бъдат информирани – от една страна, а от друга – като данъкоплатци те финансират изграждането на заглушителните предаватели и издръжката на техния персонал. Джазмените също попадат в тази категория, но с една важна подробност – на тях допълнително им е отнета възможността за професионално развитие и контакт с останалия музикален свят. Защото извън идеологемите и партийните заклинания по-умните глави в ДС навярно познават препоръката на Маршал Маклуън:

„Ако искате да свалите съветския режим, транслирайте денонощно джаз“.

Bookshop 728×90