Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Милен Русков: Писането на книги отпуши живота ми

Неговите съвети към младите автори: Не слушайте никого, работете много и се променяйте

„Открих България като литературен обект, благодарение на Димитър Общи и неговите лудости“, кзва Милен Русков. Снимки: Емил Георгиев  - Милен Русков: Писането на книги отпуши живота ми

„Открих България като литературен обект, благодарение на Димитър Общи и неговите лудости“, кзва Милен Русков. Снимки: Емил Георгиев

Литературата навлиза в непознати полета. В непознати сфери, които не отговарят на класическите жанрови определения. Тези определения са основани върху онова, което досега е написано. Върху съществуващия опит. Класическото жанрово определение не е дедуктивно, а е индуктивно. Имаш някакви текстове. Тези текстове имат общи черти. И ти казваш въз основа на тези текстове и техните общи черти, че романът е еди-какво си нещо. Разказ е еди-какво си нещо. Повест е еди-какво си нещо. Така разчертаваш жанровете. Добре, но в някакъв момент се появява произведение, което излиза извън тия рамки, а в същото време не е и нищо друго. Какво правиш тогава? Това, което трябва да направиш, е да разшириш рамките на понятието, което използваш. Отначало с уговорки. Ако нещата се повтарят – окончателно.

Иначе, ако говорим за строго установени понятия, то хората, които тогава спориха с мен, бяха прави, както сега си давам сметка. „Джобна енциклопедия на мистериите“ не е роман. Въпреки това тя е художествена книга. Какъв е нейният жанр? Кой знае. Ако ме питаш сега, ще ти кажа, че нямам представа. Тя не е роман, но не е и нищо друго. И ако не можеш да я отнесеш към някой друг жанр, може би трябва да помислиш дали в края на краищата да не я включиш в този на романа. Това би станало по-лесно, ако след „Джобна енциклопедия на мистериите“ бяха написани други такива книги. Особено ако ги беше написал друг човек. Но тъй като това не се случи, тя си остана единствена по рода си книга в българската литература. Аз не написах повече такава, а и никой друг не го направи. Най-малкото такава книга се пише адски трудно. Трябва да знаеш много неща. Българските писатели, общо взето, не обичат да знаят много неща. И тъй като такава втора книга не се появи, „Джобната енциклопедия“ остана да виси някъде в празното пространство между жанровете.

Мастило върху гланцирана хартия

– Как пишеш? Има ли конкретно място, където правиш това?

– Нямам никакви предпочитания към мястото. Мога да пиша на бюро. Или седнал на леглото, както обикновено правя. Имам предпочитания към часовете, в които пиша. И към техническите средства. Тези предпочитания са много детайлни. Те са направо маниашки. Обикновено пиша сутрин. Може би е по-точно да се каже преди обед. От десет часа сутринта до два следобед. Ако не успея да напиша това, което съм си определил като минимум за деня, мога да продължа и до по-късно. Но това ми се случва много рядко. Веднъж на десет дни, да кажем. Иначе пиша до два часа. След това обядвам, почивам си и от четири докъм седем-осем подготвям това, с което ще продължа на следващия ден. Събирам чисто фактологическа информация от книги или от интернет. Понякога това събиране на информация продължава не от четири до седем-осем, а от четири следобед до четири сутринта. След това лягам да спя, ставам към девет и около десет започвам да пиша отново сцените, които съм приготвил за този ден.

Пиша само на тетрадки с твърди корици. Само с писалка. Никога с химикалка. Пиша с писалка, защото тя е по-четлива. Мастилото е по-четливо. И понеже тетрадките, на които пиша, са с гланцирани листа, за да не засича писецът върху тях, той трябва да е железен. Ако опиташ да пишеш върху тетрадка с гланцирани листа с химикалка, тя прекъсва на всеки втори ред, което ти спъва мисълта. Но основната причина да пиша на скъпи тетрадки с писалка и с мастило е чисто естетическа. Харесвам скъпите тетрадки и писалките.

– Имаш ли любими писалки? Откъде си намираш тетрадките? От интернет ли си ги поръчваш?

– В книжарниците има много хубави тетрадки. Достатъчно е да се огледаш. Трябва да търсиш тетрадки с твърди корици и без спирали. Спиралите са всъщност неудобни. Аз си купувам такива от най-обикновено място, което дори няма нищо общо с книжарниците. Макар че, разбира се, и в книжарниците ги имат. Но аз си ги купувам от „Кауфланд“ просто защото ми е най-близо. Чудесни тетрадки с бели гланцирани листа и с твърди корици. За писалките нямам никакви предпочитания. Имам писалка, която струва 4 лева, а имам и такава, която струва 40. Пиша с тази, която ми попадне първо. Важното е да е с мастило.

– Имаш ли някакви навици, докато пишеш?

– Да. Паля цигара на всяка трета страница. Пиша две страници, без да пуша и на третата паля една цигара. Това беше дисциплина, която си въведох, след като изпуших половината свят, докато работех над „Джобна енциклопедия на мистериите“. Тогава палех цигарите една от друга. Добре че бях по-млад и това не ми се отрази зле. Сега ако се опитам да напиша книга по този начин, няма да доживея края й. Докато пишех „Джобната енциклопедия“, си бях изработил правило да напиша само едно изречение между две цигари. Не можех да мисля или по-скоро си въобразявах, че не мога да мисля, без да пуша. След това като започнах да пиша следващата си книга „Захвърлен в природата“, реших, че това е налудна работа. Просто ми ставаше лошо. И реших, че трябва да измисля някакъв друг начин, с който да регулирам пушенето по време на писането. Това е много важна част от творческия процес, всъщност. Да регулираш този навик. Затова измислих тази стратегия. Паля цигара. Пиша, каквото пиша. След това трябва да напиша две страници, без да пуша. На третата мога отново да запаля една цигара. Тогава започнах и да пиша по-бързо.

– Спомена, че имаш дневна норма. Имаш брой страници, които трябва да напишеш, или…?

– Не броя страниците. Броя сцените. Преди да започна работата по ръкописа, набелязвам в една тетрадка епизодите на книгата. Да кажем във „Възвишение“ са 131 епизода. В последната ми книга „Чамкория“ са 225. Набелязвам епизодите, както и ключови фрази от тях, централни изречения. Понякога цялата сцена мога да я имам написана. Друг път може да имам само едно изречение от нея. Зависи. Поставям си за цел да пиша между две и четири сцени на ден. Не по-малко от две и не повече от четири. Ако напиша два епизода от 10 до 12 ч., мога да спра да работя и в 12 ч. Ако не напиша два епизода до 12 ч., но ги напиша до 14 ч., в 14 ч. спирам. Ако не напиша двата епизода до 14 ч., обядвам, почивам си и продължавам. Във всяка книга има и големи сцени, които са дълги за писане. Отнемат ти не един, а няколко дни. Обикновено във всяка книга има по два-три такива епизода. Тогава пиша от сутрин до вечер в продължение на 3-4 дни.

Вижте още: РУСКОВ НАПИСАЛ СТРАШНА КНИГА БЕ, БРАТЧЕ!

– Как се подготвяш, когато пишеш книга? Харесваш историческия момент? Първо написваш началото и края? След това скицираш сцените?

– Точно така. „Захвърлен в природата“ е написана, благодарение на една статия, която намерих на сайта на „Енциклопедия Британика“, който впрочем тогава изглеждаше по друг начин. Тогава от заглавната страница на сайта можеше да влезеш в стари издания на енциклопедията и да четеш статии от тях. Да речем от изданието на енциклопедията от 1787 г. Казвам го примерно, защото не си спомням точно годините, в които е излизала. Един ден влязох в първото издание на „Енциклопедия Британика“. Попаднах на статията за тютюна. Тя ми се видя абсолютно ненормална, защото е пълна с хвалби за тютюна. И между другото „Енциклопедия Британика“ тогава предлагаше тази възможност: вземат една тема, да кажем тютюна, и ти показват как той е описван в няколко издания на енциклопедията. От края на XVIII век до 1911 г., да кажем. Статията за тютюна, естествено, се променя радикално. През XVIII век тютюнът е хвален като великолепно лекарство. През 1911 г. той вече е критикуван като източник на болести.

Първата статия за тютюна в „Енциклопедия Британика“ ми беше невероятно забавна, защото тя противоречи на абсолютно всичко, което знаем за него. Което, между другото, също е преднамерено и погрешно. Тютюнът въобще не е само отрова и единствено източник на болести. Той има и лечебни качества. В нашия свят това не се споменава, защото такава е политкоректната норма. Но в действителност с тютюн се лекуват доста неща. Друг въпрос е, че той може и да те убие. Това е също някак си сигурно.

Паля цигара на всяка трета страница. Това беше дисциплина, която си въведох, след като изпуших половината свят, докато работех над „Джобна енциклопедия на мистериите“.

Тази първа статия за тютюна ми беше много смешна, защото твърдеше точно обратното на това, което сме възпитани да мислим. Тогава реших да напиша книга за хората, които вкарват тютюна в Европа. Специално за доктор Монардес – испанския лекар от Севиля, който го въвежда в Европа и го разпространява сред лекарите, благодарение на трактата си за тютюна. Тази тема ме вдъхнови. Написах началото. Написах и края на книгата. Прочетох много неща за доктор Монардес, за тютюна, за Севиля през 16-ти век. Прочетох и един много широк откъс от трактата на доктор Монардес за тютюна от 1571 година. Този откъс беше преведен на английски. Намерих го в интернет. В него са изброени 36 болести, ако не се лъжа, които се лекуват с тютюн. От тези 36 болести избрах 11. И върху всяка една от тези 11 болести написах една глава от „Захвърлен в природата“.

Арабаконашкият обир – история, в която никой не е лош

– Нека преминем към „Възвишение“. Как така изведнъж избра да работиш по българска тема?

– Това не е толкова странно, колкото може да изглежда. Ако човек има литературни вкусове, той оценява добрата история, откъдето и да идва тя. В първата ми книга историята е свързана с окултизма. И това е много добра история, която идва от Западна Европа. Другаде я няма. Във втората ми книга, „Захвърлен в природата“, историята е свързана с навлизането на тютюна в Европа. Това също е западноевропейска история. Просто така се е случило. В един момент реших да погледна около себе си. Човек последно забелязва нещата, които са под носа му. Реших вместо да търся хубавите истории в „Енциклопедия Британика“, в другия край на Европа, да видя дали няма някаква хубава история в моята собствена страна. И установих, че в моята собствена страна има много хубави истории. Възраждането е една от тях. Това е прекрасна тема. Когато намерих такава история, свързана с България, нямах никакъв проблем или колебания да започна да я пиша.

Предишна страница 1 2 3 4Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах