Милен Русков: Публиката решава – всичко друго е вятър и мъгла

За четвърти път Столична библиотека присъди наградите си за Писател на годината, най-четени автори, за читатели и за медии на 2017 г. Голямата писателска награда отиде у Милен Русков, за когото 2017-а действително премина успешно: с екранизация на третия му роман „Възвишение”, две различни издания и бърза театрална адаптация на четвъртия – „Чамкория”, както и все по-голямо публично внимание. Самото му име вече води публика. В малко необичаен за България смисъл писателят се е превърнал в звезда.

Наградени бяха също Ангел Игов и Захари Карабашлиев, които многократно фигурират в читателските статистики на Библиотеката за 2017-а. Най-симпатичен от отличените бе десетгодишният читател Кристиян Тодоров, който също получи подобаващо място на церемонията.

Имаше обаче и нещо неловко: присъждането на наградите за читател и писател на годината става в Американския ъгъл (American Corner) на Столична библиотека, а редовното споменаване на Библиотекарския университет караше част от публиката да се чуди дали ъгълът е съвсем точен.

Директорът на библиотеката Юлия Цинзова неколкократно подчерта факта, че през последната година над 50% от читателите вече са под 28-годишна възраст. И непрекъснато се чуваше познатото: „Младите… младите… младите…”. Но наградите се връчваха например от Стефан Цанев и Янка Такова. Призът за научна литература пък отиде у акад. Георги Марков. Младостта не от днес е относително понятие, но е приятно да чуваш самата дума.

Книгите на историка Георги Марков са най-търсената научна литература през 2017-а в Столична библиотека.

Грамота получи и редовният читател на детска литература в Библиотеката, 10-годишният Кристиян Тодоров.

Несменяемият председател на Синдиката на българските учители Янка Такева направи любопитен коментар за въвеждането на високите технологии в работата на Столична библиотека: според нея съвременните средства за популяризиране на литература са полезни, „но аз се страхувам от тях”. Технологичното предупреждение на г-жа Такева дойде непосредствено след като директорът на Библиотеката обяви за читател на годината Валя Петрова, която ползва аудиокниги, защото е незряща.

Кметът Йорданка Фандъкова връчи приза „Читател на годината“ на незрящата Валя Петрова.

През 2017 г. Столичната библиотека е била посетена близо 500 000 пъти, от нея са били заемани около 450 000 книги (или по-скоро са извършени приблизително 450 000 заемания, включително на една и съща книга повече от веднъж). Броят на активните читатели е нараснал заради дейности на Библиотеката в крайни квартали и малки населени места около София – например Курило, Нови Искър и Негован.

По време на церемонията столичният кмет Йорданка Фандъкова спомена за плановете на Общината да извърши ремонт на Библиотеката и преустройство на площад „Славейков” пред Библиотеката, изрично споменавайки, че книгите на площада ще бъдат запазени.

На този фон прозвучаха приземяващо думите на писателят на годината Милен Русков:

„Публиката решава кой какъв е – всичко друго е вятър и мъгла“.

Произведенията на писателя Захари Карабашлиев са в десетката на най-търсените в Столична библиотека.

Топ 10 на най-четените български произведения
в Столична библиотека през 2017-а:

1. „Чамкория“, „Възвишение“ – Милен Русков

2. „Хавра“, „18% сиво“ – Захари Карабашлиев

3. „Бабо, разкажи ми спомен: Истории от махала Небесна“ — Ивинела Самуилова

4. „Кротките“ – Ангел Игов

5. „Стопанката на Господ: Сказание и требник на българската народна вяра“ — Розмари де Мео

6. „Физика на тъгата“ — Георги Господинов

7. „Мравки и богове: Хроника на ХХ в.“ — Стефан Цанев

8. „На изток – в рая“, „На запад от рая“ – Изабела Шопова

9. „Под игото“ – Иван Вазов

10. „Тютюн“ – Димитър Димов