Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Милена Фучеджиева: Сексът бе единствената свобода по време на социализма

Липсата на маниери и възпитание у нас е последица от 9 септември 1944 г.

 - Милена Фучеджиева: Сексът бе единствената свобода по време на социализма

За Милена Фучеджиева Десети ноември тази година бе белязан с равносметка, наречена „Сексът и комунизмът“. Новият й роман разказва за бруталното, което беше ежедневие преди 25 години. В центъра на книгата й е една тийнейджърка, за която е невъзможно да получи не любов, както си мисли, а свобода.

Sex - Fuchejdieva

Милена Фучеджиева e завършила актьорско майсторство, а след това и кинорежисура в НАТФИЗ. Започва да пише драматургия и проза първо на английски. Продуцира и поставя две от пиесите си в Лос Анджелис – Project A в Electric Lodge и моноспектакъла Lovebox в Crossroads Theatre. Автор е на сборник с есета „Белият негър“, сборник с разкази „НеХана“, концептуалния сборник със стихове и фотография „Нощен проект“, фентъзи романа „Кефер. Цветовете на малката Ида“, блог на хартия „Аз, бLогинята“. Режисьор е на два късометражни документални филма – „Местни новини“ (1989) и „Без жал“ (1990). Пиесата й „Дзен порно“ е поставяна в Сатиричния театър, а „Криза в Рая“ в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. По нейни текстове през 2012 г. Мила Искренова поставя спектакъла „Дневниците на Дракула“ с балет „Арабеск“. Пиесите на Милена Фучеджиева са издадени в представителни сборници за нова българска драматургия. Тя е главен сценарист и един от създателите на сериал „Седем часа разлика“, излъчван по Би Ти Ви.

– Защо решихте да разкажете за социализма през секса?

– Сексът не е водещото в книгата, но в него човек би трябвало да е най-открит и откровен, най себе си. Единственото, в което не ни следяха по онова време, беше сексът. Това беше най-големият ни отдушник. Когото и да питате от моето поколение, ще ви каже, че времето на социализма беше доста разюздано и сексът беше единствената възможност да имаш абсолютната свобода. Свободен си да разполагаш с тялото си и да го използва по свое усмотрение.

Всички, които сме живели през онова време, имаме своите версии за него. За него е говорено само от една гледна точка, политическа. Мисля, че никой не е говорил за социализма от позицията на един тийнейджър. Героинята на тази книга е момиче, което открива едновременно и секса, и липсата на свобода. Имах нужда да разкажа за това време през погледа на жена, на момиче.

– Вие ли сте това момиче?

– Всеки писател влага в героите си нещо от себе си. Във всички има по нещо от мои близки, познати…

– Партията проповядваше морал, имаше ли на практика такъв преди 1989 г.?

– Партията проповядваше много неща, но морал нямаше, разбира се. Всеки правеше каквото си иска. Всички си имаха любовници, мъжете от висшия ешелон изчезваха някъде всеки уикенд. Всяка събота и неделя жените знаеха, че нямат мъже, те бяха на лов. Но я са били на лов, я някъде другаде. С тях заминаваха винаги секретарки, стюардеси, манекенки или просто придружителки. По този начин се живееше горе, но и долу беше така. Моралът беше относително понятие, как може да бъдеш морален, като лишаваш хората от свобода! За мен това е неморално. И тъй като всички бяхме лишавани от свобода в мисленето си, в изразяването си, в действията си, ние живеехме неморално в едно неморално общество. То е така и сега, но поне имаш избор дали искаш да участваш в лъжите или не. Тогава такъв избор нямахме. Сега народът гледа, че в политиката се въртят страшни далавери и си казва: „Защо и аз да не ги правя?!“.

– Отказът на българина да спазва каквито и да е правила може би е заложен в онова време?

– Сложен въпрос. Народът у нас никога не е приемал християнството така, както примерно поляците и чехите. Те имат много здрава църква, която е успявала да държи здраво народа. Хората в Чехия и Полша вярват в Бог. У нас преди 9 септември 1944 г. сме били вярващи, но това ни беше отнето от партията, тя трябваше да замести Господ. А и източното православие май не работи така ефективно както католицизма. Партията нямаше как да замести Бог, защото тя е измислена от хора без духовна цел. Въпреки че висшите партийни функционери твърдяха обратното. Когато едно общество не вярва в нищо друго, освен в партията, не се уповава на друг свят, на други измерения на съществованието си, няма страх, не търси вината в себе си, не задава въпроси на някаква висша сила, то е обречено на разпад. Причината за днешната разруха е заложена в онова време. Аз виждам какво става в една Америка – там всяка неделя хората отиват на църква, два часа слушат как им говори свещеник с много човешки думи за живота такъв, какъвто е, както и за греха и спасението…

– Това също е пропаганда.

– Няма значение. Това е масова психоанализа. Веднъж седмично ти чуваш нещо отстрани, което ти дава сили да продължиш следващата седмица. Тук нищо не може да замести това. Животът изглежда и е евтин по този начин. А и значително по-болезнен.

– Кой беше вашият Господ по време на социализма?

– Аз не вярвам във възкресението на Исус Христос, а в мистичната сила, която ръководи живота ни. Повярвах след катастрофата, която ми се случи. Оттогава имам връзка с тази сила, колкото и да звучи малоумно според реалистично-пост комунистическите български стандарти. Всяко нещо, което правя, го прекарвам оттам. Тук гледат на вярващите като на малоумни. Подхилкват се тъпо, коментират високо-интелектуално.

1 2 3Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах