Нова територия завладява културата в българския ефир. Милена Фучеджиева, автор на романа „Сексът и комунизмът“- I и II, става лице на предаването „Провокативно“, което тръгва на Великден по Bulgaria ON AIR и ще върви всяка неделя от 17,30 ч. Това бе началният час, в който „Всяка неделя“ заковаваше пред екраните преди 1989 г. хиляди българи – по онова време нямаше друго предаване в единствената тогава БНТ, в което да съществуваше някаква форма на провокация към тоталитарната власт.
Днес, 26 години след промените, обществото ни все още не притежава свободата да говори в медиите свободно. Милена Фучеджиева твърди, че ще провокира разговори пред камерата тъкмо по темите, които липсват в останалите телевизии. Иска да повдигне нивото на култура у хората, а най-важното за нея е да ги предизвика да мислят.
– Милена, ако вие бяхте гост във вашето шоу, как бихте провокирали себе си?
– Думата „провокативно“ е много взискателна и провокативна сама по себе си. Аз съм провокативна в социалните мрежи, понякога съм остра, казвам неща, които повечето хора предпочитат да премълчат, но при цялостната липса на посока в обществото, да си себе си е едно от спасенията. Телевизията е по-различна платформа и онова, което бих искала да провокирам, е хората да мислят. Да не преживяват толкова, а да виждат по-дълбоко от повърхността. Тоест да разширяваме света си заедно. Защото провокацията може да бъде и такава: някой да тръгне без гащи по улицата – такива предавания и провокации има предостатъчно. За мен е много по-провокативно, ако успея да бръкна в мозъците на хората, да ги предизвикам да виждат повече пластове.
Когато за нещо започне да се говори, то расте лавинообразно. Ние се надъхваме един-друг. И първоизточникът престава да има реален живот, остава само това, което се е понесло из социалната мрежа. То е твърде едностранчиво и повърхностно. И не показва различните страни на обсъждания обект. Бих искала с гостите и темите си да отправя (първото предаване няма да е достатъчно) послание към хората в България: имам една проста мечта – да са по-добри, да не се съдим така безмилостно, да не сме така лоши един към друг, защото има една преломна лошотия и всеки страда от нея. А е адски безсмислена. Днес ни има, утре – не.
– Култура ли ще има в шоуто, или и политика?
– Политика – не. Макар че – за каквото и да говориш в България, опираш до нея. Не е за мен да бъда лекар на това нещо, може би заболяване. Изобщо в света политиката в момента е като бавен ебола вирус. Бих искала да вдигна по някакъв начин нивото на култура у хората. Да подкрепям онези, които с труда си и акъла си (независимо дали са творци, или се занимават с бизнес, наука или каквото и да е, което движи обществото ни напред), които почтено си изкарват хляба в това неблагодарно към себе си общество – тези хора искам да изкарам наяве.
„Провокативно“ няма да е трибуна, за да правя себе си известна, хората достатъчно ме знаят, а място за образ и гласност на неща, които минават метър – именно заради провокативното „без-гащи-по-улиците“. Не бива добрината в България да е в ролята на Малката кибритопродавачка на Андерсен. Трябва да се напомня, че съществува Андерсен, и някъде, някога, разни хора са оставили гениални неща след себе си.
– Струва ми се, че все пак няма да успеете да избягате от себе си – вие ще заявявате своя вкус и визия за правилно… както във всичко останало.
– Аз съм рамката на това шоу. И ще заявявам нещата така, както ги пиша във Фейсбук. Да се откаже човек да заявява това, което смята за правилно, е пораженчески житейски избор. Не съм машина за облъчване и не мога да зомбирам никого, нито пък имам намерение. Гостите на „Провокативно“ ще имат думата много повече от мен, ще водим разговор. И разговорът трябва да бъде забавен. Вече не понасям тъпи, негативни разговори.
– Ще каните ли хора, с които сте на противоположни позиции?
– Разбира се. Но реално погледнато – повечето хора крият истинските си мисли, 90% от хората са изключително лицемерни и не казват какво мислят. Аз съм открита. Искам откритостта да е заразна, без да е разрушителна.
– Фейсбук налага усещането, че всички говорят много и основно заявяват собствената си истина. Вие твърдите, че не е така?
– Хората са силно обвързани с интереси. Мнозина например ми се усмихват, държат се любезно с мен, а зад гърба ми правят точно обратното. Такива хора няма да каня в „Провокативно“…
– Защо не, тъкмо с тях шоуто ще стане провокативно?!
– Защото, както вече казах, има и други начини за провокация. Бой на пазара е остарял формат. Да го допуснеш около себе си е узаконяване на лицемерието. Тази действителност е все по-изхабена, не ме провокира с нищо, освен с желанието да не пускам телевизора. И, по дяволите, не е симпатично, не е привлекателно, не е никак секси.
– Излиза, че бягате от сблъсък.
– Сблъсък с мен е ядрен взрив, не е полезно за човечеството. Шега. Интересува ме сблъсък на събития в обществото, гледни точки, които създават мисли, а не цветни сънища. Цветните сънища са важни, но те са за нощта. През деня трябва да виждаме ясно. Бих поканила хора, които не искат да се говори за Фани Попова-Мутафова, защото е била националист, който е адмирирал възхода на хитлеристка Германия. Мечтаела е за силна и голяма България. Възпитавана от баща-генерал. Въпреки „дефектната“ си биография, тя е оставила прекрасни исторически романи. И е платила жестоко за поведението си. Има хора в литературните среди, които смятат, че за нея не бива да се говори, че тя изобщо не бива да фигурира като голямо писателско име заради политическите си грешки. Разговорът с такива хора би бил интересен.
С края на Третия райх приключва и режисьорската кариера на Лени Рифенщал. Като фотограф тя създава не по-малко блестящи образи от онези, които е постигнала в хитлеристка Германия. Тя твърди, че не е знаела за концлагерите. Може да е вярно, може и да не е, вероятно лъже. Но филмите, които е създала, не са само зловеща пропаганда, те са и останали в историята на киното с майсторството си. Спилбърг, Копола и много други големи режисьори са се учили от нея. Гениална жена. И доказателство, като Фани Попова-Мутафова, че ангажирането на твореца с политика винаги е пагубно за него.
За мен е интересен разговорът за твореца, който (и този разговор е много важен у нас) застава зад някакви политически позиции в конкретна политическа ситуация и какво му носи това. Ако излезеш от зоната на творчеството, на артистизма, и заемеш политическа позиция, ти ставаш един от всички. Хората искат красиви сънища наяве, а политиката е кошмар посред бял ден.
– Обратното също те закопава – когато си безличен и не заемаш позиции по важни за обществото казуси. Излизаш от обществения дебат, а писателите, общо взето, не са най-търсените събеседници в масовите медии.
– Не са, защото не са рейтингови. Ако Хемингуей и Фицджералд живееха сега, щяха да са желани от всички телевизии. Животът им е бил доста скандален. Кръв, пушки, сафарита, граждански войни, жени, алкохол, жени, алкохол, и така до края. Позиции по важни казуси трябва да се заявяват, но да участваш в обществения дебат не само не е задължително, но не е и препоръчително. Това е работа на журналистите.
Има и друго – не е достатъчно да си талантлив писател. Това са 20-30% от онова, което се очаква от теб, колкото и налудничаво да звучи в България. В цивилизованите страни известните писатели не коментират политиката, нито обществото. Ако искат, го правят през книгите си, ако не искат, не го правят, и никой не им държи сметка за това. Така трябва да стане и тук.
– Какво, смятате, е нужно на един писател, за да стигне до 100-те процента?
– Социалните умения са жизнено важни. Това е изместване от представата за изкуство, но е безусловна реалност – доколкото съществува такава. Трябва да умее да се продава, да прави контакти, да владее социалната мрежа, да генерира интерес към себе си. Такова е времето. Илиян Любомиров като Августин Господинов е изключително успешен, а и се появяват и други литературни звезди. Много положително явление, защото показа, че младите масово имат нужда от своите си литературни идоли. Тъпото е, че нито една жена, поетеса или писателка, не може да постигне същото като тези момчета, защото мъжете не подкрепят жените така, както жените тях, а пък жените не се подкрепят едни други.
– Интересна комбинация сте двамата – писателка става водеща на телевизионно шоу, а репортерът й е поет. Интересна и може би рискова?
– С това шоу се опитвам и да направя моята гилдия малко по-видима. Но аз не съм само писателка, а още хиляди други неща – сценарист, режисьор, учила съм 2 години актьорско майсторство, снимам… Не мога да бъда поставена в една категория. Живеем в динамично време, в което ролите могат да бъдат сменяни бързо, ако имаш сетива към случващото се. Всички сме свободни да бъдем каквото пожелаем и това е безценно.
– Според вас културата липсва в медиите по вина на самите творци и интелектуалци, заради това, че не успяват да създават суматоха около собствената си личност. А може би медиите се изгубиха в културата?
– Никъде по света високата култура не е достъпна. Колкото и да е видима, все още е елитарна. А суматохата е част от живота на всички известни хора по света. Тя е неизбежна. Дори обикновеният човек живее в суматоха във Фейсбук.
– Вие какъв отговор бихте дали на въпроса, зададен от тв журналист преди дни на популярна актриса: – Колко пъти ви е блъскал животът? Или: – Какво е за теб българският дух? Или: – Ще се появи ли нов Йордан Радичков? Или: канят известен диригент от класиката да дирижира непознато произведение, а то се оказва чалга…? Обидно е.
– Това не е обида, а плъзгане по повърхността. Водещите на сутрешни блокове нямат време да се информират всеки ден за биографията и творчеството на гостите си – поне не в дълбочина. Това е задължение на редакторите. Ако предаването е ежедневно, мелницата е страшна, и изобщо не може да се очаква от тези журналисти толкова много. Когато съм канена да представям нова книга – не очаквам водещите да са я прочели преди разговора с мен. Всеки ден гостуват писатели, режисьори, актьори, а водещите не са компютри. Моето предаване ще бъде веднъж седмично и съм щастлива, че то ще ме принуди много да чета. В последните години написах два романа, проекти за телевизия, проекти за сценарии. И когато си толкова натоварен с писане, просто не можеш да четеш. Връщам се към четенето, и за всеки мой гост ще се постарая да прочета, да науча всичко, за да мога да проведа един смислен разговор.
Впрочем единствено Люба Кулезич знаеше какво пита и какво говори, когато ме канеше да говорим за нова моя книга.
– Това не е ли следствие на Теорията на опростяването, валидна за съвременното общество? Противно на Теорията на усложняването, която сега се лансира от някои учени.
– Валидна е не само за българското, а за целия свят. Това е световно явление. Всичко трябва да се поднася изключително смляно. Попкултура. У нас лошото е, че понеже пазарът е много малък, телевизиите не могат да си позволят сериозни интелектуални предавания, защото те се гледат от една шепа хора в големите градове. Тези предавания не генерират рейтинг, затова се правят по-достъпни рубрики. Изобщо най-гледаните канали по целия свят рядко се занимават с култура. Аз ще се опитам някак да съчетая нещата. Забавна мисия невъзможна да съм интересна на всички.
– Ще завладявате нова територия за културата?
– Нищо няма да завладявам, а ще забавлявам и с култура. Примерно с разговори за културата в секса и за секса в културата.
– Няма как да изключим секса от „Сексът и комунизмът“, когато става дума за авторката на тази книга… В родното публично пространство тази тема не се ли е превърнала в територия на чалгата?
– В пети клас, когато живеех във Франция, учехме „сексуално възпитание“. Върнах се в България и действителността се оказа без сексуално възпитание. Хората бяха много неетични в тези отношения, по особен начин (смях). И за такива неща ще говорим в предаването. Както и кое е по-добре: да си женен 35 години, да живееш в отровна среда, да си лягаш до едно тяло, което хърка и издава съмнителни аромати, или да поемеш риска да останеш сам. Също и какво означава да си различен.
– Ще отделите време да припомните правата на жените в България – сериозна тема, с която вероятно ще изгубите мъжете сред вашата публика.
– Мъжете ще ги държим с други неща. А момичетата трябва да знаят, че не са длъжни на никого, освен на родителите си. Но темите са толкова много, че е безсмислено сега да си чешем езиците. Всичко е интересно, когато живееш будно.
– Погрешен ли е образът, наложен в общество за интелектуалката? Жена, която обсъжда Кант и Хегел.
– Представата за нея е по-лоша. Това, че говори за Кант и Хегел, не е чак такъв проблем – а че в главите на мъжете тя изглежда неподдържана. Кант и Хегел ще бъдат преглътнати, ако тя е готина мадама (смях). Интелектуалката е супермрачна, депресирана – такава е представата. Аз също изпадам в депресия понякога, макар да не съм чак такава интелектуалка. Има и друга една причина за депресията на интелектуалците – те никога не са от богатите хора.
– А тук винаги е било модно да презираме богатите…
– Ами това си е комунистическо, крайно ляво мислене. Аз харесвам хората, които могат да правят пари. Възхищавам им се. Те знаят как да правят нещо, без което никога не е могло. Харесват ми хора, успели в бизнеса. Интелектуалците са едно, а хората, които могат да правят пари, са друго. Не бива да има нито противопоставяне, нито сравняване между едните и другите. Те имат различни задачи в обществото. Не може нито без едните, нито без другите. Най-ценното качество на парите е свободата, която ти дават. Не ме интересува дали ще карам мерцедес или обикновена кола – искам като ме стегне шапката, да мога да замина някъде и да видя нещо ново, различно, в някой световен музей, например. Това ме кара да се чувствам богата.
– Има ли място във вашето шоу човек, който няма задръжки да заяви публично: „Теди Москов, изкъпи се!“?
– Не искам да вкарваме Азис в това.
– Може би Азис няма да има място във вашето шоу?
– Не, в което и да е мое шоу Азис винаги ще има място. Но личните атаки са недопустими. Както казах, има формати за тях. А Азис е един от най-положително развилите се хора в България.
– Да се върнем в началото на разговора. Ако вие бяхте гост в предаване на име „Провокативно“, какъв е начинът да бъдете провокирана?
– Да бъдеш честен. В България няма по-голяма провокация от честността.
Всичко от Милена Фучеджиева в „Площад Славейков“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение