Мили деца, възпитавайте ни с любов

Днес е Първи юни и много ми се иска да напиша как съм запазил детето в себе си и как всъщност съм едно пораснало дете, после да го съчетая с цитат от Малкия принц, а вие да лайквате и да ми пишете сърца вместо мнения…

Но аз съм един дърт пергишин и само някои миризми ми връщат спомена, че съм бил дете, дори не знам бил ли съм или е някакъв софтуер, който някой ми е инсталирал незнайно защо. Та в този софтуер има спомени от мирис на зелена трева, мараня, небе, пясък и много, много море. Понякога са слаби, друг път по-силни, за съжаление с напредването на годините с превес на първите. И единственото ми спасение са двете ми дъщери, в които виждам това, което бих искал да виждам в себе си. Да задавам същите въпроси, да имам същите реакции, да плача за същите неща…, но не мога.

Оставам си само с радостта и надеждата, че те са моето по-добро „аз“, което ще живее в един много по-добър свят и ще бъдат много по-щастливи от мен.

Надявам се и цял живот да обичат и да бъдат обичани, защото само това е важно, всичко друго е суета и албуми на Тони Стораро, купени на промоция за 1, 99 лв. от бензиностанция.

А на децата бих искал да кажа да не обръщат много внимание на възрастните и съветите им. Да не потискат емоциите си, да плачат и да се смеят, когато си искат и да не бъдат послушни. Особено последното. Послушни ще могат да бъдат цял живот. Дори и да не искат – винаги някой ще ги принуждава да бъдат.

Така че, мили деца, ако можехте да ме прочетете, бих ви помолил да обръщате повече внимание на родителите и близките си. Да не бъдете толкова припрени и да ги възпитавате с любов, дори им повтаряйте няколко пъти нещата, които не разбират. Като на деца, които не разбират.

Честит празник на всички деца и специално на София и Луиза, които са доста търпеливи с мен.

Текстът е публикуван в профила на Теодор Михайлов във фейсбук