Милиони за класиката, нула за чалгата

Първа добра година след кризата преживя родната класическа музика. Ако е истина, че чалгата запада, да вярваме ли, че публиката се е завърнала при Бетовен и Моцарт?

Не, новината за смъртта на попфолка е преувеличена, а и в концертните зали също няма твърде голяма навалица. Чалга турнета нямаше, но пък имаше в класиката! Там тази година се случиха събития, за които билетите свършваха дни преди първия акорд на сцената. Това стана с помощта на неколцина благодетели, които дават повече, отколкото навремето получаваше попфолкът, за да се предлага безплатно на народа по площадите из страната.

Две бяха турнетата на прочути родни музиканти, които пътуваха с оркестри в България през 2013 г., а един квартет направи поредица от спектакли с въображение и ексцентризъм, с каквито консервативната публика на класическата музика у нас не се беше сблъсквала. Начело на трите формации са няколко цигулари и един диригент – братята Максим и Хари Ешкенази бяха двигатели на турнето «Фортисимо фест», концертмайсторът на операта «Ковънт Гардън» Васко Василев приключи преди дни своето пътешествие по сцените на големите градове в страната, а Иван Пенчев от Софийската филхармония създаде поредица от необикновени концерти на квартет «Кварто».

Ешкенази и Василев заложиха на комерсиална филмова музика, а квартетът бе истинска екстраваганца в столичния афиш.

Общият бюджет на трите частни формации надвишава много 1 млн. лв. Един от фестивалите е бил финансиран със 700 000 лв.!

Става дума за “Фортисимо фест” на Ешкенази. Те не правят турне за първи път, фондация «Америка за България» подпомага концертите им вече четвърти сезон. Никое друго начинание в културата не среща подобна подкрепа от «Америка за България», отношението към тях очевидно е лично. Тази година шестте концерта на открито от лятното им турне «Музика под звездите» бяха безплатни.

Любимецът на българската публика Васко Василев също не обикаля за пръв път с цигулката си страната. Заради кризата миналата година виртуозът пропусна турнето у нас. През 2013 обаче Васко се завърна на родната сцена с финансовия гръб на “Лидл”. Доста необичаен полет в оркестъра на веригата за хранителни стоки! Техните продукти привличат най-масовия зрител, потребителя с най-нисък доход, затова на “Лидъл” по би им подхождало да наемат някоя чалга певица, отколкото виртуозен цигулар. Традиционните спонсори в класиката са производители на марки автомобили като BMW, ауди, тойота, които не са достъпни за широката публика – така както и симфоничната музика е търсена от елитен кръг ценители. Кой знае, може би собственикът на “Лидл” в България има нетрадиционен подход към своите потребители или пък си е поставил за цел да ги образова… Но най-вероятно той е голям фен на Васко Василев. Отношението към него е лично.

Първият поклон на струнния квартет “Кварто” на сцената беше през 2005 година. Започнаха с малки стъпки, които през 2013-та са вече скок. Когато ги чул през 2011 г. в Брюксел, председателят на Европейската комисия Жозе Барозу заявил: “Не мога да кажа нищо лошо за България, след като чух тези музиканти…”. Ядрото на “Кварто” е квартет, но съставът им все повече се разраства. Концертите им не са просто музика, а спектакли с балет и актьори. Звездата на Народния театър Валентин Ганев влезе в образа на Дявола в “История на войника” от Игор Стравински на 19 ноември. Публиката видя чудновато представление с виртуозно изпълнена музика, пушеци, монолози, рап на Сатаната, танц с лазерни писалки по тавана на зала “България”. Сред най-впечатляващите представления на “Кварто” е “Кармен – история с рози” от Бизе-Шчедрин с малките балерини от “Вая денс студио”. Той беше създаден преди година и заради големия успех сега, на 14 декември, ще бъде показан отново. Жалко е музикалните спектакли на «Кварто» да умират след премиерата. Вместо да бъдат показвани еднократно, по примера на театрите може би трябва да станат част от репертоара на зала «България» или на Музикалния театър.

Зад този квартет не стои фондация или мощен спонсор, а един-единствен човек. Той държи да остане анонимен за публиката. Оглавява голяма компания, но в “Кварто” инвестира не корпоративни средства, а лични. Приятелите му ходят на лов, колекционират антики, пътешестват в чужбина в свободното време, а хобито на този меценат е квартетът. Чудно е каква би била културата ни, ако я ръководеше мениджър като него…

Няма друго изкуство у нас, което да предизвиква подобно лично отношение като класическата музика. Няма изпълнители, в които да бъде влагано повече от тези на симфонична музика. Ако погледнем назад в историята – тази култура се е развила и е достигнала феноменални величини заради насладата на неколцина аристократи към нея. Нито тогава класиката е била музика за народа, нито сега. На живо у нас я слушат вероятно не повече от 10 000 души. Велико е, че в най-бедната държава в Европа това най-елитарно изкуство има толкова страстни почитатели. От любов към музиката те инвестират значителни суми, но не за да ги възвисява насаме. А поне за два часа време да ни прави човеци.