Милост за Тушков!

Единственият български писател, който е действащ букинист, е на път да бъде превърнат в клошар. Става дума за писателя Пламен Тушков.

Това е онзи човек, който продава книги на една пейка в градинката на „Кристал” в късните следобеди.

Пламен Тушков живее в общинско жилище в „Младост”. Наскоро общината го е погнала за задълженията, които са се натрупали – а те вече са 7 000 лв.

Съпругата на Тушков почина преди много години и той сам отгледа двете си деца. Успя да издаде и две тънки книжки през своя горчив живот – „Студеното око в мен” и „Караманци”. В един текст тук, в „Площад Славейков”, със заглавие „Балада за железниците”, призовах преди време министър Московски да прочете двете тънички книжки на този човек. Защото Тушков дълго време беше жепеец, преди да бъде уволнен от системата на железниците.

Добре че бяха книгите. Така Тушков стана букинист, за да се издържа, да изкарва някой лев, да има пари за хляба и сиренето и понякога за бутилка вино.

Ето моята рецензия за сборника му „Караманци”, който излезе в „Сиела”, с решаващата помощ и на писателя Калин Терзийски.

„Пламен Тушков има зад гърба си една издадена книга с повести – „Студеното око в мен” („Фонд Дора Габе, 1996 г.), с която спечели Голямата награда за дебют на конкурса „Южна пролет“ в Хасково. Сега на вниманието на читателите е вторият му ръкопис – сборникът с разкази “Караманци“. Сборникът съдържа трийсет и един разказа.

Пламен Тушков е влюбен във Ван Гог, Моцарт и Чехов.

Неговите разкази наистина по нещо приличат на платната на Ван Гог със страстните вихри на думите в тях; приличат по нещо и на музиката на Моцарт с невероятно мелодичните си фрази; в разказите му личат и големите уроци на Чехов по тъга и човещина.

Сборникът на Пламен Тушков е прелюбопитно явление, истинска лаборатория на тежкия писателски занаят. Той прилича донякъде на дърводелски тезгях – вътре има всичко: прекрасни дърворезби-шедьоври, стружките от тежката работа, длетата, които е използвал. Защото творецът Тушков е фанатик на тема слово, един от малцината останали в българската литература писатели, които, преди да положат думата на белия лист, дълго я проверяват дали е истинска, оглеждат я от всички страни, пробват я дори със зъби, както се пробва златна пара, но когато думата влезе в текста, са готови да умрат за нея.

Затова думите на писателя Пламен Тушков от разказите в сборника му „Караманци“ не приличат на думите на никой друг български писател.

Което, в крайна сметка, е големият смисъл от издаването на всяка нова книга.“

Сега този човек е напът да стане клошар.

Аз предлагам следното просто нещо – да се раздели сумата 7 000 лв. на 240 и всеки от депутатите да внесе лептата си за спасението на един български писател. Това ще бъде едно добро дело, което ще им бъде записано на небесата.

Щом българският писател не може да живее от книгите си. А от продажбата на чужди книги изкарва за хляба и сиренето и понякога за бутилка вино.